Коронавирусът може да струва властта на Борисов

Разбира се, Борисов говори в типичния стил – на ангро, без да казва откъде са данните и да уточнява дали са за България само – защото след репликата по-горе, изрече и следното: "... ще се вкараме в такава тежка финансова и стопанска криза, че трудно ще излезем", визирайки с това изречение "света".

Още онзи ден, премиерът обясни в конферентна връзка пред свои колеги от чужбина, че ефектът от грипните ваканции е много малък или нулев, а едновременно с това те удрят по икономиката и особено по средния и малък бизнес, тъй като родителите не могат да ходят на работа. Заменяме "грип" с "коронавирус" и става далеч по-страшно – защото още няма специфично лекарство за тази болест и има много неизвестни от нея. От чисто здравна гледна точка – колко всъщност е смъртността, защото не е много ясно как се правят изчисления и дали се сравнява при брой разболели се към конкретната дата на смъртни случаи или заболелият, който е починал, отива в статистиката само към тези, които са се разболели наравно с него, т.е. в един и същ времеви период. При втория случай вече говорим за по-висока смъртност. А ако добавим и нерегистрираните официално болни, става нова промяна, за щастие към по-ниска смъртност – като не си отчетен, значи си се оправил. Със сигурност едно е ясно - неизвестните са много, а това прави ситуацията още по-тревожна - когато не знаеш какво да правиш, е най-страшно.

Но да се върнем на икономиката. Масова карантина в българската икономика е много невъзможна. Колкото и да се пъчи Борисов с икономическия растеж, именно във времена на криза си проличава кой колко струва. Та нашата икономика и възможности да задържим стандарта си на живот поне на сегашното равнище какви са, г-н Борисов? Сигурен съм, че знаете отговора. Убеден съм, че много бързо икономическите ни запаси, доколкото ги има, ще отидат на кино, ако коронавирусът се превърне в епидемия и за България. Съответно, много хора доста бързо ще усетят по джоба си какво е коронавирусът. А гневът на празния джоб или ако щете гневът на глада не се укротява – това е чувство, което произлиза от първична необходимост. Като стигнеш до това да няма какво да ядеш, респективно да няма пари, тогава вече се бориш за живота си абсолютно директно.

В този ред на мисли, всякакви къщи в Барселони, еврозони, глупаво измислени закони заради лобистки интереси ще са добре дошли за всеки управленец, стига да не е коронавирусът. За Бойко Борисов – също. Остава да видим – ще влезем ли в положение на строги мерки, което да задуши изцяло икономиката ни, но което да изглежда абсолютно необходимо заради здравето ни или ще преживеем някоя "италианска епидемия"? А ако е вторият вариант, колко хора, които няма да се разболеят, ще са с толкова скъсани джобове, че ...?

Идва изглежда време - да научим в пълна мяра какво общество и каква държава изградихме за 30 години преход. Да научим и какво направи и поддържа най-дълго управлявалият в историята на прехода премиер. По трудния начин!

Автор: Ивайло Ачев