Машинният вот и машината на демографията

На изборите тази неделя вече се появиха няколко съмнения - дали ниската на места избирателна активност не се дължи на задължителните машини. Според говорителят на ЦИК Цветозар Томов не би могло да се каже; на места вотът е висок, на други нисък и не може да се прецени дали това е заради машините или не. Но най-вероятно това няма да може да се прецени и на парламентарните. Понеже причините за евентуален отлив от вота, ако има такъв, със сигурност биха били повече от една - отпуски, тук-там оставащи страхове от коронавирус, големи горещини, финал на европейското, умора от изборите.

В голяма степен машинното гласуване точно в този момент поема риск, в който няма правилно решение. Рискът е общо взето с кое от двете да нарушиш представителността на парламента. В първият случай, ако се оставят хартиените бюлетини, рискът е в това вотът да се наруши от стандартните машинации, белязали всички избори в последните 30 години. Във вторият случай представителността е под риск заради евентуалното изключване на най-възрастните демографски групи или по-неуверените сред тях. Може би ситуацията изглежда така: по-голям вот зад граница и по-малък след определена възраст. Само че ако първото улеснение засяга около 200 000 души (предположението ни за онези, които ще гласуват в добрия случай в чужбина), второто затруднение засяга над 2 милиона.

Това далеч не означава, че решението за машинно гласуване е грешка, защото проблемът не е просто аритметичен; той е част от тежката ревизия на изборния кодекс, която се бави вече години наред, и единственият шанс всички лоши практики да бъдат пресечени дойде едва сега. Но отговорността да се направи това върви заедно с отговорността да посрещаш и определени изненади. Всичко това - с уговорката, че никой от поетите рискове не е по-голям от този, който запазва статуквото.

Автор: Райко Байчев