Съединението на България от 1885 г. е уникално за историята ни събитие. То е изцяло самостоятелно българско дело, осъществено срещу волята на всички Велики сили и без никаква външна подкрепа. Българите успяват сами да променят геополитическата карта на региона, обединени в мечтата за националния идеал и готови да се борят заедно за него с цената на всичко - размирици, бунтове, изолация, финансово бреме, война.
Съединението е христоматиен пример за това, че когато един народ реши нещо и застане зад него като един, остава без никакво значение кой на власт и дали ветровете на международната политика духат в негова полза.
От комитетите "Единство", през локалните размирици и въстания, до обществения натиск върху властта и безпрецедентната смелост на българския войник, Съединението е един от най-големите исторически уроци за мощта на българския дух, когато е обединен в обща кауза.
Успехът на единството
През 1880 г. в сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа. Великите сили се обявяват против българските въжделения за съединение, но това не спира народа, който е решил, че няма да приеме да остане разделен от политиката. През 1884 г. опозиционната Народна партия организира масови демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединение с Княжеството.
През 1885 г. се сформира БТЦРК (Български таен централен революционен комитет), който се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Включват се и кръгове от армията. Князът дава своята подкрепа за каузата, но министър-председателят Петко Каравелов - не. Това обаче остава без значение, защото след избухването на бунтове и въстания Съединението е обявено на 6 септември.
Българите са непоколебимо готови да платят цената му - обявена е обща мобилизация, а Народното събрание тегли заем от 5 млн. лв. за покриване на военните разходи.
Още: 140 години Съединение: Посланията на политиците
Чутовен подвиг сътворява и младата българска армия.
Основните ѝ сили извършват легендарен марш-маньовър - от южната граница, където очакват нападение от Турция, те се препозиционират на западната, тъй като се оказва, че Сърбия ни напада.
Цялото това разстояние е взето за 2-3 дни - логистично и военно чудо, което остава ненадминато в модерната история.
Когато Сърбия напада България пък, Русия изтегля всички свои офицери от българската армия. Младата българска войска остава без нито един генерал или полковник. Така започва "Войната на капитаните срещу генералите", в която българските капитани постигат блестяща и неочаквана победа, с което окончателно узаконяват Съединението.
Още: Интересни факти, които не знаете за Съединението (ВИДЕО)
Единството днес
Днес урокът на Съединението ни е по-нужен от всякога. Разделени по всички фронтове - политически, икономически, социално, културно, народът ни е лесна плячка за манипулация и отклоняване на вниманието от важните задачи пред него.
Днес често сме недостойни наследници на славните си предци. Много по-покорни, много по-страхливи, много по-апатични, оставяме страната си в ръцете на шепа олигарси и политическите им марионетки, които всеки ден ни обясняват как нещата, които искаме, няма как да се случат или биха ни стрували прекалено скъпо.
Ако нашите предци бяха приели този аргумент, днес България щеше да е наполовина по-малка, а можеше и изобщо да не съществува.
Няма успешен разединен народ. Само единството може да ни прекара през блатото на бедността, изолацията и хаоса. Когато стотици хиляди българи излязоха по площадите на цялата страна, за да възроптаят срещу овладяването на държавата, се видя кристално ясно, че за 140 години нищо не се е променило - народ, излязъл да защити бъдещето си като един, не може да бъде заобиколен или пренебрегнат.
Това е заветът на Съединението, който трябва да продължим да пазим, ако искаме съдбата не просто да ни се случва, а да е в собствените ни ръце.
Автор: Десислава Любомирова
