Нито яко се измря, нито вирусът изчезна през юни

Бяха необходими само два месеца, за да не остане пукнат човек, който да не е фанатично краен в преценката си за коронавируса. Опитайте се да чуете например изказвания, които да настояват така: "Осъзнавам големия мащаб на коронавируса, в същото време мисля, целият свят се люлее опасно на махалото от крайна паника към краен непукизъм; необходимо е икономическите и здравните мерки да намерят точен срез по начин, по който двете системи да не се разбиват едни други непрекъснато и да запазим максимално много животи без да правим така, че много повече да си отиват от кризата"- и т.н. Скучно изказване, а скука не бива да има - нито медията я търпи, нито публиката.

Затова, алтернативата: Масово се живее в страх и колебание от коронавируса или пък с абсолютната убеденост, че той или не съществува, или това, което съществува, не е кой знае какво. За пикселизираната си представа обаче публиката не е чак толкова виновна. Двамата фронтмени на 1) апокалипсиса (Мутафчийски) и 2) нищо ти нема (Мангъров), наистина започнаха да приличат на онези ситуации, в които минаваш на лекар, който свръхугрижен те наблъсква с хапчета, но после онзи с второ мнение махва с ръка и те съветва да си починеш два-три дни и да подишаш малко чист въздух. 

Цялото объркване дойде от две несбъднати и нелепи прогнози: първата, че яко ще измрем, принадлежаща на генерала, и втората, че вирусът ще изчезне през лятото - Мангъров бе сигурен, че това ще стане през юни, докато през юни се оказа само началото на мощно отлепване, което предстои да се разгори през есента.

Няма нищо чудно и в странното поведение на властта: министри и премиер без маски, които задължават да се носят маски, а същото може да видите и на улицата. Маските се превърнаха в аксесоар, който се носи ей тъй, да има; опасението не е, че има коронавирус, а "че иначе не пускат в магазина". Устата е покрита (яко ще измрем), носът е навън - (по-добре от коронавирус, отколкото от задух). Хем се пазиш и пазиш другите, хем само за пред другите.  

Това разделение се усеща твърде добре на партийно ниво. Вече може ясно да се проследи партийното сегментиране според предварителната представа как е разслоена публиката спрямо коронавируса. Например: умерена критика на мерките (президента Радев), тежка критика на ръба на конспиративното ниво (Трифонов) и самото конспиративно ниво (Възраждане). Тези ниши са много удобни и когато дойде време за избори ще се изстискат докрай, а време до изборите не остана. В момента няма нищо по-печелившо като електорална подкрепа от това да градиш убеждението, че коронавирусът не съществува. Първо, вероятността избирателят ти да пострада от болестта е минимална, а да не пострада - много голяма. Второ, ако е волно незаинтересован от коронавируса с най-голяма лекота ще отиде до урните. Трето - колкото по-дълго време минава, в което нищо му няма, толкова по-сигурно е, че ще се насочи към тях и в твоя подкрепа - а това е много по-вероятно, отколкото да се разболее тежко. Не е необходим особен предизборен анализ, за да се досетиш за елементарната статистическа ситуация. Това, разбира се, няма нищо общо с каквито и да било истини; продавай това, което се търси, за да постигнеш това, което си набелязал. 

Автор: Райко Байчев