Нито яко се измря, нито вирусът изчезна през юни
Бяха необходими само два месеца, за да не остане пукнат човек, който да не е фанатично краен в преценката си за коронавируса. Опитайте се да чуете например изказвания, които да настояват така: "Осъзнавам големия мащаб на коронавируса, в същото време мисля, целият свят се люлее опасно на махалото от крайна паника към краен непукизъм; необходимо е икономическите и здравните мерки да намерят точен срез по начин, по който двете системи да не се разбиват едни други непрекъснато и да запазим максимално много животи без да правим така, че много повече да си отиват от кризата"- и т.н. Скучно изказване, а скука не бива да има - нито медията я търпи, нито публиката.
Затова, алтернативата: Масово се живее в страх и колебание от коронавируса или пък с абсолютната убеденост, че той или не съществува, или това, което съществува, не е кой знае какво. За пикселизираната си представа обаче публиката не е чак толкова виновна. Двамата фронтмени на 1) апокалипсиса (Мутафчийски) и 2) нищо ти нема (Мангъров), наистина започнаха да приличат на онези ситуации, в които минаваш на лекар, който свръхугрижен те наблъсква с хапчета, но после онзи с второ мнение махва с ръка и те съветва да си починеш два-три дни и да подишаш малко чист въздух.
Цялото объркване дойде от две несбъднати и нелепи прогнози: първата, че яко ще измрем, принадлежаща на генерала, и втората, че вирусът ще изчезне през лятото - Мангъров бе сигурен, че това ще стане през юни, докато през юни се оказа само началото на мощно отлепване, което предстои да се разгори през есента.
Няма нищо чудно и в странното поведение на властта: министри и премиер без маски, които задължават да се носят маски, а същото може да видите и на улицата. Маските се превърнаха в аксесоар, който се носи ей тъй, да има; опасението не е, че има коронавирус, а "че иначе не пускат в магазина". Устата е покрита (яко ще измрем), носът е навън - (по-добре от коронавирус, отколкото от задух). Хем се пазиш и пазиш другите, хем само за пред другите.
Това разделение се усеща твърде добре на партийно ниво. Вече може ясно да се проследи партийното сегментиране според предварителната представа как е разслоена публиката спрямо коронавируса. Например: умерена критика на мерките (президента Радев), тежка критика на ръба на конспиративното ниво (Трифонов) и самото конспиративно ниво (Възраждане). Тези ниши са много удобни и когато дойде време за избори ще се изстискат докрай, а време до изборите не остана. В момента няма нищо по-печелившо като електорална подкрепа от това да градиш убеждението, че коронавирусът не съществува. Първо, вероятността избирателят ти да пострада от болестта е минимална, а да не пострада - много голяма. Второ, ако е волно незаинтересован от коронавируса с най-голяма лекота ще отиде до урните. Трето - колкото по-дълго време минава, в което нищо му няма, толкова по-сигурно е, че ще се насочи към тях и в твоя подкрепа - а това е много по-вероятно, отколкото да се разболее тежко. Не е необходим особен предизборен анализ, за да се досетиш за елементарната статистическа ситуация. Това, разбира се, няма нищо общо с каквито и да било истини; продавай това, което се търси, за да постигнеш това, което си набелязал.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АКТУАЛНО:
"Никога повече мазно кафе": Как сглобката може да се сборичка за общо въодушевление
Синодът има уникален шанс да спечели доверието ни
Автогол! Костадинов даде начален тласък на следващата проруска партия
Тихата смърт на гражданското общество. И неговия отвъден живот
Ако случаят с Нотариуса бъде заметен, това е краят на всички илюзии
Червени линии и "общности": Как да ротираме и шикалкавим успешно
Преговорите за кабинет: Канят ме, мамо, на тежка сватба
Редактор:
Райко Байчев
Етикети: коронавирус