Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

От муха да стане слон – най-лошият виц и за евреи, и за араби, и за всички

09 юли 2024, 16:16 часа • 3355 прочитания

От началото на седмицата настана жежко време – лятото е тук. Във Фейсбук обаче жегата е винаги налице – отваряш го и те блъска в лицето.

Новата жега – колежката Полина Паунова, която сега работи в "Капитал", написала във Фейсбук как чака стар богат евреин, за да си уреди живота. Написала го е в личния си профил – в различна форма това тя го прави от години, като е пределно ясно за всеки, сблъсквал се през живота си с виц, че става въпрос за шега.

Д-р Александър Оскар обаче не го вижда така. За него това е антисемитска шега – недопустима. Толкова недопустима, че се е обърнал към издателя на "Капитал" Иво Прокопиев (изглежда в качеството си на лице на организация "Шалом") – и даже публикува писмо-отговор на Прокопиев, като го хвали колко бързо е реагирал (ТУК – няма да правя "моментна снимка" /принтскрийн, приятели, но гледам да не нараня чувствата на някого с чуждици/ и ще оставя оригинална препратка /"линк" за обиждащите се от българизми/ с риск дебрите на Интернет да я погълнат след време - ето и линк на приложенето веднага след този абзац):

Че някой се обижда на и за нещо, което друг дори не го впечатлява, е човешка черта и никой не може да я измери до степен, в която да кажем черно на бяло кое е правилно и кое не. Дори моралът – поразгледах, че някои хора, подкрепящи д-р Оскар, за това говорят. В правната наука в дефиницията на морала има едно много важно уточнение – макар и бавно, той се променя с времето. Понеже сме в темата с вицовете, ще дам следният пример – в едни 45 години, които ни стигнаха преди 3 десетилетия и половина, вицовете за Тодор Живков си бяха повод житейският ти път да кривне в много неприятна посока. Сега не е така.

Далеч по-отдавна от времето на Живков обаче има установена една максима, която е неизменна част от това да си човек – когато някой почне да казва с твърдо посочен пръст напред на всички, абсолютно всички, кое е правилно и кое не е, ефектът е обратен. Дори да е с аргументи – ако подходът е с рогата напред т.е. директно, успех много трудно има. Защото "насила хубост не става" и "прекаленият светец и Богу не е драг" - народните мъдрости и хумор не са случайни, те пазят опита от миналото и ни помагат да не се спъваме два пъти в един и същи камък. Д-р Оскар обаче реши, че специално в случая е добра идея да покаже как The Jerusalem Post подсказва кои вицове за евреи са хубави и кои – лоши, за поука:

За "морала" на вицовете много добър и точен е отговорът на колегата Георги Милков. Аз пък си спомних за 2015 година и как едни обидени от сатира хора дадоха отговор с автомати. Дотук в случая с колежката Паунова сме само на ниво фейсбук куршуми, но пък и на "Шарли ебдо" подходът е далеч по-брутален, обаче още са там, където и The Jerusalem Post – сред всички нас, някои обидени от едните, други обидени от другите: Светът през 2015 година: "Шарли ебдо" и атентатите в Париж

Старая се да избягвам Фейсбоклук – при това колкото мога повече. И ако не беше работата ми, това щеше да е един отдавна спукан за мен балон. Причината е проста – първата цел на социалните мрежи и тази в частност е да правят от мухата – слон, защото така си изкарват парите (клик-клик, повече хора, на повече публика може да пускаме рекламки, докато балонът се надува и надува, а ти оставаш и оставаш, с което вероятността да клъвнеш и да има парички за чичко Зукърбърг расте и расте – много над стадо слонове). А стадата от мухи-слонове предизвикват много омраза и това ме притеснява далеч повече. Мухите хапят болезнено, слоновете пък тъпчат смъртоносно. За сравнение не ме притеснява толкова дори подозрението (за този случай), че всичко е лично, а не (обществен) бизнес – по "Кръстникът". Това подозрение, което ме гложди всеки път, когато някой много, много, много бързо стигне до кресчендо за обществения морал и възпитание заради постъпката на друг.

И тогава остава само поредният виц, от който да си вземем поука – така, както става с качествения хумор: Вместо да ѝ извади очите, изписа ѝ веждите.

п.п. Излезте от социалните мрежи – по-вероятно е там да станете "анти", а истинският живот е много по-хубав.

Автор: Ивайло Ачев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес