Правим правителство - по същество или по пленум?

И точно излъчването на живо демонстрира какво значи "око да види, ръка да пипне". Видяхме подход, който силно миришеше на аматьорски. Първо – групите почнаха да си четат партийните програми. Това е все едно да идеш на изпит и да отвориш учебника там за пръв път. Или да я караш като на пленум - говорене, говорене, говорене и никаква полза, с изключение на опита да опазиш сам себе си. Предварително дали не можеха да си прочетат програмите и да систематизират в какво има съвпадение и в какво не според гледната точка на всяка партия и да почнат да обсъждат? Трудно е така, спор няма - по-добре да поговорим на ангро.

Още по-трудно е да бъде обяснено кому е нужно всеки експерт да става и да се представя все едно е в Римския сенат - дълго, протяжно, излишно! Още един пример за общото впечатление на политическата култура – липса на разговор по същество!

Най-важното обаче е, че почти няма разговор как ще бъде постигнат даден приоритет, след като бъде очертано съгласие, че ще бъде гонен. Защото например всички искат токът да е по-евтин или да не сме номер едно в Европа (и упорито да гоним същото място в света) по смъртност от КОВИД, само че дали начините това да бъде постигнато не са коренно различни според съответната партия? И как ще бъде преодоляно това - не се чува много силно ...

Дано да е просто скованост – за пръв път се прави такова нещо в България. Нормално е когато нещо се прави за пръв път, да има недомислици и пропуски. Но когато пропуските са прекалено елементарни, почваме да се питаме - ами ако така се случва и друг път, когато е сложно и не трябва да има грешки?

Автор: Ивайло Ачев