Пребийте камериерките, прецакайте студентите - важното е хотелът да е добре

Когато обсъждаме различни обществени ситуации, назоваваме някакво странно образувание, наречено "Бизнесът". В медиите се казва: "Бизнесът" поиска това, но синдикатите рекоха онова, омбудсманът прецени така, а "бизнесът" рече иначе.

А всъщност няма такова нещо като "бизнесът".

По морето бизнесът не търси работници. Търсят се "едни там дето да ми бачкат по 14 часа за 600 лева, от които да не им дам последната заплата, ма голяма работа, ко се праят, кой кат тях, цяло лято на морето, че и пари искат отгоре, иначе щеха да си седат в провинцията и да броят мухите, сега поне ше спестат за лаптоп, ко не съм аз отде ше ги вземат тия кинти, ма кво ме обвинявате бе и в другите хотели е така, нема там да им дават по 6 стотака, пък аз да се бръквам за хилядарка, осигуровки ли, кви осигуровки, аре е**те си майката".

На повърхността вървят някакви тъпанарски дискусии за шума (Симеонов), отчитат се някакви високи проценти и приходи от туризъм (Ангелкова), отправят се бодри призиви да се почива на Черноморието (Борисов). Отдолу обаче кипи някаква хаотична, зле платена, зле организирана и от сезон на сезон все по-брутална експлоатация, в която петзвездният бизнес методично погазва де що има трудови правила, минимален морал и човешко отношение. Принципът е ясен - да се наемат студенти, хора от провинцията, хора в нужда, онези, за които 600 лева са всичко, а после, приковани към необходимостта им, да се изстискат до обезводняване - все едни три месеца ще издържат, после ще има да реанимират цяла година, още към Коледа ще са се оправили. Най-фрапиращи на този палачески фон са преживелите еснафски афект и развълнувани от важността на обяда си българи, които не могат да видят отвъд това, че са им забавили или объркали поръчката и важно-важно клатейки глава отсъждат, че "обслужването по Черноморието е на изключително ниско ниво", а какви хубави, възпитани и спретнати били сервитьорките в чужбина. Виждаш ли, персоналът по морето просто е скапан по генетика, посредствен и бездарен, и най-вече неблагодарен за привилегията да вложи цялото си същество за няколко стотачки и 60-70 часова работна седмица. 

Пребийте камериерките, завлечете с пари студентите, забранете палатките, а накрая отчетете приходите от туризъм и с наслюнчени пръсти затворете страницата и на тази година. Добра беше.

Автор: Райко Байчев