Приятната мисъл, че Черноморието си заминава

Има две тези за масовото злобеене по повод опустелия Слънчев бряг и намалелия брой туристи. Едната е, че идва от недоволни хора, "хейтъри", маргинали и "вечно недоволни", на които все нещо не им е наред и просто търсят отходни тръби на мразенето - като има избори ще е Бойко, като има лято ще е Черноморието, като има Хелуин ще са маските и т.н. Втората обаче е по-реалистична: радостта от провала на Черноморието не е радост на и без това нямащи пари да почиват маргинали, а просто удовлетворение от някаква справедливост. 

Справедливостта идва от това, че години наред за Черноморието се говори със статистики. Толкова туристи, толкова приходи, много повече руснаци, още повече скандинавци, 5 милиона, 10 милиона, 100 милиона. Слушаш тези цифри, пък после вземеш, че отидеш на море и веднага разбираш защо са толкова големи тези приходи - от абсурдни надценки, принципът "ден година храни", нещо средно между "давай да изпомпаме чужденците", пък българите да се оправят. Това обикновено се комбинира с бодри призиви на Борисов да не ходим в Гърция, а тук, ей тъй от единия патриотизъм. Най-смешното в цялото нещо е заръката "да се грижим за икономиката", което преведено означава да си прецакаме морето, за да може препраните пари по Черноморието да продължат да се препират в още повече бетон и ние да станем добросъвестна част от циклите на застрояване, които се редуват с циклите на по-голямо застрояване, а накрая някой министър да се похвали, че е повишил приходите от туризъм. Но тук има особено инстикт за самосъхранение - така и така държавата те прецаква, докато ходиш на работа, дай едни две седмици поне да й се отблагодариш другаде. Видяло се е - ще се почива на нос еми - не.

Автор: Райко Байчев