Промоция: Само от 5 март до 2 април - възпитани политици

Ако се поогледаме, ще видим, че предизборната кампания отдавна е започнала. Ходят насам-натам из страната политици от всякакви калибри, от стари, нови и най-нови партии, за "срещи с избирателите" или за "създаване на структури". А какво е всичко това, ако не предизборна кампания? И така е от поне 20 години.

Датата за старт на предизборната кампания е толкова условна и толкова не се спазва, че човек се пита дали изобщо е необходимо да бъде фиксирана и тържествено обявявана от ЦИК. Защото не само че не се спазва, ами и няма никакви санкции, ако се нарушава правилото.

За тазгодишните парламентарни избори кампанията официално ще започне на 5 март и ще приключи в полунощ на 2 април. В този отрязък от време партиите и коалициите могат да лепят плакати, които грейват по какви ли не тараби, стени и дувари и добавят неповторима прелест към и без друго прекрасната градска среда. Могат и да разпространяват флайери, които преливат от пощенските кутии и в крайна сметка отиват да агитират съдържанието в контейнерите за боклук.

И цялата тази феерия е напълно законна.

Впрочем, както в повечето случаи, така и тук законът е врата у поле - кой е улав, минува през нея.

Само си помислете дали сте виждали плакат без втъкан под някаква форма трибагреник. А това всъщност е забранено. Забранено е и унищожаването на предизборни агитационни материали, но ако една банда изпокъса плакатите на друга, доказването е невъзможно. Съответно - и санкционирането.

А като разлепиш своите плакати върху тези на опонента си - това унищожаване ли е? Да не говорим, че в срок до 7 дни предизборните материали трябва да бъдат премахнати от тези, които са ги "поставили". Всички знаем и как се "поставят" - с С-200, и как се премахват - никак.

Отива група мераклии за парламента в селото Х, където политик ходи само по избори. Облепя дуварите. После кой ги маха? Тези, които са се набутали в парламента, нямат време за такива неща. Тези, които не са успели пък - хептен. И цялата тази грозотия струва пари, пари, пари. Нашите, не техните.

Кой ще гласува за някого, само защото стои добре на плакат? И докога ще обиждат интелекта на избирателя? Да, докогато той самият позволява това, защото е сведен до екзистенц минимум. Най-вече до минимум.

Би било доста по-умно това с развяваните от вятъра хартиени плакати да остане в историята и кампаниите да се правят поне 80% дигитално. Пандемията научи и най-неуките да висят в интернет, да се информират, да щъкат по сайтове и социални мрежи. Дали българските политици са влезли най-сетне в 21 век - предстои да видим. Както и дали са в състояние да предложат нещо смислено.

Впрочем, тазгодишната предизборна кампания наистина ще е по-особена. Така или иначе противоепидемичните мерки трябва да се спазват. Това означава хората в залите за събрания да спазват отстояния. Далеч не във всички населени места има такива големи зали. А и наплашените хора едва ли ще се юрнат по събрания и предизборни срещи. Това само затвърждава тезата, че умните политици ще изберат онлайн агитацията.

Така или иначе до официалния старт на предизборната кампания има само две седмици. Плакатите и събранията обаче са последна грижа на фона на това, че почти половината от участниците в надпреварата нямат нито програми, нито предизборни платформи, нито послания. Че даже и имена като хората не успяха да си измислят.

И на фона на всичко това ЦИК разпорежда още, че са забранени послания, които накърняват честта, доброто име или добрите нрави. Много мъдро решение! Като че ли няма Наказателен кодекс, в който са разписани всички такива варианти - за клевета, за обида, за уронване на престиж и прочие. Излиза, че само в периода на промоцията от 5 март до 2 април политиците трябва да се държат възпитано. В останалото време - както си ги знаем.

А това за добрите нрави пък е толкова условно в държава, чийто премиер, да се свети тримандатието му, беше сниман голичък да нанка до чекмедже с пачки и кюлчета, аранжирано с патлак. Същият пусна в обращение емблематичното за цялата политическа класа название ТКП.

Е как да нарушим тези добри нрави? Смеем ли?

Автор: Евелина Гечева