Преди 25 г. започна бързо да изгрява една нова звезда на нашия роден политически небосклон. Заговори се, че царят ще дойде в България и започна да се лансира тезата, че за нацията ни ще настане някакво, неизвестно точно какво, но непременно голямо чудо. Мнозина повЕрваха на тези приказки и трепетно зачакаха своя нов кумир. Моя милост по това време бях силно ангажиран по високите етажи в структурите на тогавашната партия: Съюз на демократичните сили (СДС).
Спомням си много добре едно събрание от онова време, оганизирано от актива на СДС-Витоша в голямата зала на някогашния "Геопланпроект", бул. "Цар Борис III" 215. На трибуната беше както цялото местно ръководство на СДС, така и няколко видни наши депутати, начело с водача на листата за 23-ти многомандатен избирателен район (МИР). След откриването на събранието беше дадена думата на един изявен наш политолог – тогава асистент, днес професор. Той започна да развива своята теза в духа на това колко са лоши комунистите и каква предстояща битка ни чака на предстоящите избори с тях. Говори близо 20 минути с безупречен език, но ние започнахме да се споглеждаме, защото темата ни беше втръснала, а актуалните проблеми бяха други. В един момент наш колега от СДС-Драгалевци стана, поиска извинение от лектора и залата заради прекъсването и попита: "Вие, господине в коя България живеете? Защо ни занимавате с тази тема, ще стане половин час, точно нас, които най-много сме изстрадали от комунистите? Не виждате ли какво ни готвят бившите ченгета? Вие правите ли разлика между комунист и ченге? Не разбирате ли кой е новият избранник на ченгетата? Не ви ли е ясно какъв е този човек или и Вие смятате, че той наистина е новият наш спасител?". Залата се умълча, лекторът също, а лидерът на 23-ти МИР стана, взе думата и набързо прочете някакви предписания за нашето поведение по време на предстоящите избори, без да засяга темата около новопоявяващия се нов политически играч. С това събранието беше закрито, а у всеки от нас остана впечатението за нещо неизказано, предстоящо и с неизвестен резултат.
ОЩЕ: Радев може да е новият Слави Трифонов
В същото това време, за което споменах по-горе, бях на висока длъжност в образователното министерство. В един момент ме впечатли поведението на част от служителите там. Това бяха само образовани хора, бих казал чиновници-професионалисти, които, обаче, пазейки гърба си, умело избягваха политическите теми. До този момент се поздравявахме много учтиво, но... когато се разнесе мълвата, че царят ще дойде окончателно в България, тези хора започнаха да странят от нас и дори се чу, че ни наричат сините парашутисти. В колегиума тези хора започнаха да изказват различни мнения за това и онова, а ние, сините парашутисти, разбрахме, че идва времето, когато ще трябва да се оттегляме. С много фанфари и с помощта на регистрацията на една никому неизвестна до преди това партия, се създаде нова политическа формация, която спечели изборите. Новият необразован и абсолютно неподготвен национален герой стана тогава премиер и след 4 години слезе от сцената, продължи основно да се занимава със своите имоти, а скоро след това и неговата партия изчезна от политическия терен като ланшния сняг.
Надявам се, че читателите вече разбират, че се опитвам да направя паралел между случилото се у нас преди четвърт век и настоящето. Същевременно разказвам тези истории от миналото, защото младите хора, които напоследък изпълниха площадите на много наши градове със своето оправдано недоволство, са на съизмерима възраст с тази от онези времена, за които стана дума по-горе. Логично е тези млади хора, след като не са били преки свидетели на събитията от онова време, да смятат, че светът започва с тях и те са тези, които ще поставят новите жалони за неговото следващо управление. Разбира се, че те имат известно право просто защото са млади, но е много добре някой като мен, който вече е в своя залез, да им обърне внимание върху някои подробности, свързани с настоящето, видяни през погледа на по-възрастния.
Мисля, че няма спор за това, че днес на сцената отново се възкачва (го възкачват) нов и пореден наш "спасител". Той, за разлика от онзи от преди 25 г., е образован. Е, неговото образование е военно, не университетско - това на царя беше съвсем скромно, средно. Между другото, навремето, когато бях кандидат-студент кандидатствахме целия гимназиален клас и от 30-те човека само един не влезе по нормалния начин в някое от престижните наши висши училища, но понеже баща му беше АБПФК (за онези, които не знаят съдържанието на тази абревиатура, ще поясня: активен борец против фашизма и капитализма) този наш съученик беше записан без конкурс в престижната специалност "Архитектура". После го изгониха оттам, но това е друга тема. Интересното беше това, че кандидатите, на които не им стигаше балът, кандидатстваха месец по-късно и ги приемаха по-лесно в икономическия институт. Имаше и трета категория среднисти, главно момчета, които не успяваха да влязат и в икономическия институт. Те се явяваха на някакъв изпит на още по-късна дата и ги приемаха още по-лесно във военните училища.
Не искам да кажа нещо кой знае какво, но, все пак, тази подробност за новия ни национален кумир трябва да се отчита. На едно място прочетох, че въпросният господин има защитен докторат, но надали този докторат е общодостъпен, защото е защитен във военно училище. Трябва да призная, обаче, че езикът му е добър, включително и английският. Не използва празни приказки като онези на царя: "Ще се оправим след 800 дни, вЕрвайте ми, нека мислим положително...". Обаче, че новият кумир е склонен да седи на два стола, е факт. Известни са и позициите на настоящия ни кумир по отношение на войната в Украйна. Знаем неговото мнение по въпроса за това чий е Крим, как трябва да (не) помагаме на Украйна и т.н. А за последиците от договора, сключен с турската фирма "Боташ" за доставката на газ, смятам, че някой трябва да носи отговорност. Не съм аз този, който ще определи дали и колко новият национален герой е отговорен за случилото се, но то е налице, тегне над всички ни и е неоспоримо. Съдът трябва да реши това.
ОЩЕ: Арменският поп Румен Радев: Не просто "Боташ" и "Чий е Крим" - гнилото е друго
В крайна сметка, смятам, че новият кумир е поредният наш андерсенов герой, а филмът, който предстои да гледаме, сякаш вече сме го гледали.
Автор: Никола Темелков
