Виктория Маринова ни напусна. Извинете, отнеха ни я! Варварски, в кръв и безсилие. Но това се отнася за тялото. Душата ѝ, паметта ѝ, делата ѝ, скръбта на близките, спомена за майката, дъщерята, приятелката Вики - ето това вече стана привилегия в кавички на обществени говорители и всезнайковци. И някои медии, които видяха в смъртта отражение на собствения си героизъм.
Още: Телефоните на децата ще вземем, а на министрите - кога?
Още: Справедлив ли е арестът на кмета на Варна? Анкетата на Actualno.com
Коментар на редактора
Уважаеми читатели, тъжно е, че все още сме такива - лешояди, отворили човки, за порциона от поредната трагедия, който дъвчем в щастливо облекчение, че не ни засяга пряко. Още неизстинала, Виктория беше разнесена на парчета. Още неузрели, фактите потънаха сред спекулации. Още незапалени, свещите изгаснаха от слюнки и присъди на безгрешници.
Тъжно е, че все още сме такива - недорасли в очакването си за справедливост, несправедливи в търсенето на истини. А те впрочем не изискваха ли време, за да са пълни, за да сме честни пред живите и мъртвите?!
Още: Вторият учебен ден: Съдържателното е аут, дано го намерим
Още: Училище любимо! Звънецът бие пак - въпреки реформите
Тъжно е, че още сме такива - с вкаменени души пред мъката се нахвърляме за отмъщение. Но то не е за жертвата, а за нас, за разклатеното ни его. Тъжно е, че трагедиите не ни променят, а ни правят закоравели словесни престъпници с клавиатури в ръце.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Вечна памет за Виктория, мир на праха за съвестта ни!
Автор: Румен Скрински
Още: Скандалът с боя в Русе: Три удивителни и три въпросителни
Още: Религията няма място в час. Учете си я в парламента, вместо да се биете
