Всички глупости идват, когато някой каже "Нека да направим нещо свежо"

Нека разгледаме този нов прекрасен свят на родителството. 

Жена ти стои вкъщи и просто разглежда огромните си гърди. Поглежда към детенцето, после пак към огромните си гърди и го прегръща с насълзени очи. Време е за селфи. Петстотин лайка, двеста коментара. Половината от жените заради бебето, а половината от мъжете уж заради бебето, но заради чашката C. Ще се прави албум, видяло се е. И инстаграм на бебето. И тиндър - заради чашката C. 

През това време мъжът (ти) ходи напето по улиците. Жените те харесват повече, щото си татко, та даже шансовете ти за забивка се увеличават. Ти затова го правиш това дете, да може да станеш по-привлекателен за други жени и да направиш и на тях. С всяка следваща оплодена жена ставаш все по-привлекателен и вече като ходиш по "Графа" жените пръхтят след тебе, не издържат. Ти просто имаш вече страшно много деца и на всичките ти пръсти са с нанизани брачни халки, около теб се припада и прималява. Отиваш на дискотека, но докато си там, майка ти ти звъни.  

Звъни ти да ти каже, че е изхвърлила всички тигани и ти благодари, че най-сетне си ѝ подарил внуче. Години наред тя е прибирала тиганите в шкафа и е гледала чугунения им овал, привиждайки в него бебешко личице. 

__

Иначе всички подобни кампании започват по един и същ начин. В някоя ПР агенция се събират онзи "криейтив екип", който прави "брейнсторминг". Да си криейтив, който прави брейнсторминг, е много по-мощен процес от старовремски навици като просто да помислиш малко. Наоколо всички мислят, но тия хора стормират. В един момент един човек - винаги има един такъв човек - казва "Дайте да направим нещо свежо!". Това изречение е големият взрив на сътворението. След него настъпва оживление и одобрително кимане. Започват да валят идеи - всичките са свежи, но се търси най-свежата. Най-свежата идея винаги се ражда така - отваряш Facebook. Поскролваш, поскролваш малко - ти така и без това се концентрираш по-лесно и ето, хрумне ти някоя свежа идея. Колегата ти - свежарка, се кефи и вика - вярно бе, това е много свежо! В другите дори се буди лека завист - всички искахме да измислим нещо свежо, ма тоя пич просто е върхът - по-свежо от това няма. След това е ясно - всичко се пакетира, говори се с партньори, изпълнители, бюджети: машината заработва около свежарската идея, така както ейдосите на Платон карат да заработи целия материален свят. И шат, накрая правиш ненормална тъпотия, която изгрява на билбордове в цяла София. 

Останало е само едно нещо. Събуждаш се на следващия ден и виждаш, че всичко ври и кипи от твоята свежа идея. Това сега добре ли е, зле ли е? Събира се отново същия криейтив екип и прави същия брейнсторминг: да махаме ли билбордовете или не? Не прекалихме ли малко? Но спомнете си за онзи човек, който е рекъл "Дайте да направим нещо свежо". Вляво от него винаги стои един друг, който винаги като се осерат нещата внезапно казва: "Пичове, няма лоша реклама!". Това изречение просто разбива със слънчев лъч всички черни облаци и връща блясъка в посърналите погледи. И всички - същите, които са кимали свежарски вчера - започват да кимат още по-свежарски. Вярно бе, вярно  - няма лоша реклама! И така до следващия път.

Добре, че примерно хората, които правят сирене не си казват "няма лошо сирене". Ма кой ги знае.

Автор: Райко Байчев