Какво променя коронавирусът в начина ни на живот?

Голямата депресия стимулира отношението „няма не искам“, което определя моделите на потребителите в продължение на десетилетия. Хиперинфлацията във Ваймарската република все още преследва германската политика, пише Енда Къран за агенция Блумбърг.

Финансовата криза в Азия остави региона в ситуация на най-голямото натрупване от валута в света. Съвсем наскоро световната финансова криза през 2008 г. предизвика стопиране на зрелите демокрации, което все още отеква, а работниците са с ниски приходи от заплати през десетилетието оттогава.

Този път спешна е ситуацията за общественото здраве, която разтърсва световната икономика. Само за няколко седмици за хората в засегнатите райони стана привично да носят маски, да се запасяват с най-необходимото, да отменят социални и бизнес събирания, да зачеркват планове за пътуване и да работят от вкъщи. Дори държави със сравнително малко случаи вземат много от тези предпазни мерки.

Следите от подобни навици ще траят дълго, след като блокирането заради вируса отпадне, действайки като спирачки при поискване. От страна на предлагането, международните производители са принудени да преосмислят къде да купуват и произвеждат своите стоки - ускорявайки промяната след търговската война между САЩ и Китай, ще бъдат изложени на риска да разчитат на един източник за компоненти.

В света на белите якички работните места са увеличили опциите за работа от разстояние и промени – възвестявайки нова ера, в която работата от дома е все по-голяма част от обичайния график на хората.

"След като бъдат създадени ефективни политики за работа от дома, те вероятно ще се запазят", казва Карън Харис, управляващ директор на консултантската група Bain’s Macro Trends Group в Ню Йорк.

НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 15 март

Глобалната пандемия от коронавирус (SARS-CoV-2 - всеобщо признато съкращение, както и COVID-19 или 2019-nCoV) вече вълнува се...

Прочети повече

Университетите, ужилени от забрани за пътуване, ще разнообразят чуждестранната си студентска база и училищата ще трябва да бъдат по-добре подготвени да продължават да работят онлайн, когато прекъсванията налагат затварянето им.

Туристическият сектор е свидетел на най-драстичния удар, тъй като полетите, круизите, хотелите и мрежата на бизнеса, които се хранят от сектора, се борят за оцеляване. Докато туристите без съмнение няма да искат да изследват света и да се отпуснат отново на плаж, може да отнеме известно време, преди да се възстанови индустрията, която наема около един на всеки 10 души.

Вирусът също обърна перспективите на икономическата политика и създаде нови приоритети. Централните банки отново са в авариен режим, докато правителствата копаят все по-дълбоко, за да намерят пари за подпомагане на затруднените сектори. Хигиената засилва правителствените и корпоративните програми - например Сингапур вече планира да въведе задължителни стандарти за почистване.

„Това избухване на епидемия е безпрецедентно по отношение на характера си на несигурност и свързаното с него социално и икономическо въздействие“, казва Казуо Мома, който преди време ръководеше паричната политика в Банката на Япония. По-строгият контрол на границите, по-широкото застрахователно покритие и трайните промени в моделите на работа и пътуване до работа са само част от микроикономическите промени, които ще останат дълго след вируса, казва Мома.

В Китай, където вирусът за първи път изригна в Ухан в края на миналата година, върховният законодателен орган вече наложи пълна забрана за търговия и консумация на диви животни на фона на предупрежденията на учените, че смъртоносният коронавирус е мигрирал от животни към хора. Очакват се допълнителни строги хигиенни правила, които ще ускорят пренасочване на предпазливите потребители към онлайн пазаруването, подобно на това как епидемията от САРС от 2003 г. промени навиците на пазаруване на хората към избягване на търговските центрове.

Швейцария подпомага предприятия заради коронавируса

Швейцария предоставя милиарди помощи за тежко засегнати предприятия, които ще пострадат заради мерките около разпространение на коронав...

Прочети повече

Анализ на Bain&Company установи, че в Китай ще се забележат ясно изразени незабавни промени в здравеопазването, тъй като все повече и повече рудиментарни проверки се извършват по онлайн канали, за да се избегне рискът от замърсяване в препълнени чакални и отделения.

Правителствата могат да похарчат много повече за здравеопазване, за да избегнат огромните разходи, свързани с епидемиите, сочи нов документ за макроикономическото въздействие на вируса, публикуван от институцията Brookings и в съавторство с Уоруик Маккибин и Рошен Фернандо от Австралийския национален университет.

„Глобалната общност би трябвало да инвестира много повече за превенция в бедните страни“, каза Маккибин. Той също беше съавтор на предишен документ, според който епидемията от САРС през 2003 г. е струвала 40 милиарда долара на световната икономика.

Тъй като никой не знае как ще се развива вирусът или каква ще бъде крайната цена за икономиката и хората, икономистите предупреждават срещу конкретни прогнози. Възможно е голяма част от засегнатите сфери да се върнат към нормална активност, след като избухналата епидемия бъде овладяна, е мнението на нобеловия лауреат Едмънд Фелпс от Колумбийския университет.

„Мисля, че повечето фирми и със сигурност огромните компании в САЩ и на други места няма да пропуснат да се върнат към нормалните бизнес практики“, каза той.

Икономист: Коронавирусът отприщи проблемите в световната икономика

Коронавирусът е спусъкът, който отприщи всички проблеми, които са натрупани. Рецесията в глобалната икономика вече е факт. Това каза п...

Прочети повече

Икономисти като Пол Шиърд, старши сътрудник на Училището Кенеди на Харвардския университет, също предупреждават, че тъй като няма два еднакви икономически шока, далеч не е сигурно какво наследство ще остави този.

Фабрицио Пагани, бивш съветник на министър-председателя на Италия, използва предишни шокове за ориентиране.

„Шокът при доставката на петрол през 70-те години доведе до първите усилия за енергоспестяване и ефективност“, каза той. „Шокът от търсенето, определен от голямата финансова криза, беше основание за нова, доста радикална регулаторна рамка в банковия и финансовия сектор.“

Този път той очаква промени във всичко - от онлайн училища и дистанционно обучение до индустриална стратегия, когато съществуващите бизнес модели се преработят.

Катрин Джъдж, експерт по финансови пазари и регулиране в Колумбийския университет, казва, че американската банкова катастрофа през 2008 г. е оставила дълбоки белези, като подхранва разделителната политика и намалява нивата на жилищна собственост. Настоящата криза също ще има отражение.

Работодатели: Да падне данък дивидент заради коронавируса

Да бъде премахнат данък дивидент, както и да отпадне задължението на работодателите да заплащат първите три дни от болничните. Тези мер...

Прочети повече

„Дългите дискусии за това как да се обнови системата на здравеопазването в САЩ може да се възползват от обновеното чувство за неотложност, което да позволи структурни промени.“

Как ще се отрази това на политическата сцена ще бъде ключово. Номинираният от демократите за кандидат президент Джо Байдън прави план, който ще се основава на Закона за достъпни грижи на Барак Обама. Междувременно президентът Доналд Тръмп понижава риска за американската икономика, създаден от коронавируса, и се стреми да хвърли вина за пандемията върху други страни за това, което той нарече „чужд вирус“.

Джеймс Баутън, който десетилетия е служил в Международния валутен фонд, включително като историк на фонда, посочва срива в Южна Корея и Индонезия като катализатор на промяната, при условие че правителствата действат.

„Само при криза правителствата са способни да обединят хората да приемат необходими, но болезнени реформи“, каза той. „Всяка криза всъщност е и възможност.“

Още за коронавируса четете в нашия блог.