В търсене на спасение: Млади гватемалци умират на път към чужбина

Още: Нова трагедия с мигранти в Средиземно море

Всяка вечер в продължение на почти две години Гленди Арасели Рамирес се моли до олтара в тухлената спалня на родителите си, където под голямо разпятие има снимка на сестра й Бланка. 23-годишната жена загива заедно с 50 други мигранти в ремарке на контрабандист в Тексас. „Моля Бог за здравето на семейството ми и да мога да отида в Съединените щати един ден. Майка ми моли Бог да не й се налага да вижда друг инцидент“, казва 17-годишната Гленди, която вече е стегнала малка раница за пътуването й от дома й на 8900 фута (2700 метра) нагоре в планините на Гватемала.

Невъзможно намиране на работа и ниско заплащане

Повечето мигранти идват от малки селца в Западните планини. Дневните заплати достигат около $9, далеч под предполагаемия законов минимум. В малки парцели с крехка глинеста почва, често единственото обезпечение за заеми за плащане на такси на контрабандистите, които могат да достигнат 20 000 долара, много семейства отглеждат царевица и боб за ядене.

Снимка: Getty Images: Guliver

Основният двигател на миграцията през последните 10 години е невъзможността да се намерят работни места, за да се плащат най-основните нужди, казва Урсула Ролдан, изследовател в университета Рафаел Ландивар в Гватемала Сити. Това се влошава от дълговете, които семействата поемат, за да плащат на контрабандистите, което ще отнеме 10-годишни заплати в страната, за да бъдат изплатени. Това ги кара да тръгнат към САЩ и да изпратят обратно парични преводи от много по-високи заплати. Нарастващото насилие в мексиканските региони, граничещи с Гватемала, също тласка повече мигранти да се отправят към САЩ, вместо да работят там сезонна селскостопанска работа.

Още: Наркокартел в Мексико отвлече 30 грузинци

По стъпките на брат си

Марселина Томас се моли за сила, откакто най-големият й син, Андерсън Пабло, е убит в Камарго - и особено през последните месеци, след като по-малкият му брат Емерсън, на 17 години, също заминава за САЩ. Андерсън е в 9 клас, когато пандемията идва и той започва да работи на полето заедно с баща си. Техните заплати от около 6 долара на ден са достатъчни, за да си позволят тортили всеки ден за 11-членното семейство, но не и нещо, което да върви с тях, казва Томас. Така че тя и съпругът й се съгласяват да помогнат на Андерсън да вземе заеми срещу таксата за контрабанда от 16 000 долара.

Дванадесет дни след като 16-годишният Андерсън напуска дома им близо до Комитанчило, новината за клането в Камарго пристига чрез социалните медии. Бременна с десетото си дете, 37-годишната Томас трябва да остави децата си на членове на семейството и да прекара една нощ далеч от дома си за първи път, за да се подложи на ДНК тестове в столицата, които доказаха роднинството й с останките на Андерсън да бъдат идентифицирани и погребани.

Още: Италия: Миграционната реформа на ЕС е възможно най-добрият компромис за нас

Около три години след смъртта на Андерсън Емерсън казва, че иска да мигрира, защото много други младежи също са заминали. Томас му напомня за съдбата на Андерсън, трагедията в Сан Антонио, децата на съседите, загинали в граничните пустини или при трудови злополуки в САЩ. Мечтата на Андерсън е да спечели достатъчно, за да премести семейството от тяхната едностайна къща от глинени тухли в бетонна с отделни пространства за родителите, братята и сестрите му. Те живеят в такава къща сега, построена с дарения, получени след смъртта му. Но никой не спи в стаята с олтара. Държат я като стаята на Андерсън.