Криза погълна Румъния и предизвика опасения от Берлин до Вашингтон за това дали втората най-бедна страна-членка на ЕС е излязла от демократичните релси.
Директната битка между правителството и президента изглежда приключи, като държавният глава оцеля на референдума в неделя за това дали да бъде отстранен от поста. Но войната от окопите най-вероятно ще продължи.
Това може да навреди на страната, която се мъчи да стимулира икономическия ръст и да запази фискална дисциплина на фона на ескалиращата криза в еврозоната, която благодарение на присъствието на гръцки банки прави Румъния особено уязвима от евентуално гръцко излизане.
Това, което президентът Траян Бъсеску не без основание нарече „опит за преврат”, се провали. Но случилото се провокира дебат за това дали Румъния и някои бивши комунистически съседи не бяха приети твърде рано в ЕС и за това какви уроци трябва да бъдат приложени по отношение на други кандидати за членство от Балканите.
Предварителните резултати сочат, че почти девет от десет румънци, взели участие в референдума, са подкрепили отстраняването на президента. Но избирателната активност беше под минималната граница от 50%, определена от Конституционния съд за валиден вот.
И двете страни обявиха победа. Премиерът Виктор Понта, чиято лява коалиция предизвика референдума, заяви, че вотът е подкрепил легитимността на правителството и е нанесъл удар по легитимността на Бъсеску. Дясноцентристкият президент посочи, че фактът, че толкова много хора не са гласували е знак на солидарност с него.
Лявата коалиция на Понта дойде на власт през май след срива на дясноцентристки правителства, свързани с успешни, но крайно непопулярни мерки за икономии, наложени, след като Румъния получи 20 милиарда евро от Международния валутен фонд и ЕС през 2009 година.
39-годишният премиер се определя като модернизатор, вдъхновен от бившия британски министър-председател Тони Блеър. Опонентите му казват, че той е създание на първото поколение посткомунистически политици, преди всичко на човека, когото Понта нарича свой ментор – бившия премиер Адриан Нъстасе.
Неговият основен враг Бъсеску е хитър бивш морски капитан, който бе обвинен от лагера на Понта, че е превишил своите сравнително ограничени конституционни правомощия. Дори поддръжниците му признават, че 60-годишният Бъсеску има много недостатъци, но настояват, че той е отдаден на върховенството на закона и борбата с корупцията в страна, в която това са основните приоритети.
Това включва и запазването на независимостта на прокурорите и на съдебната система докато разглеждат случаи дори срещу членове на политическото семейство на Бъсеску и срещу опоненти, като Нъстасе, който беше осъден на две години затвор за корупция през юни. Смята се, че именно присъдата на Нъстасе разпали враждата между Понта и Бъсеску.
В понеделник премиерът настоя, че няма да търси нови конфликти с президента, но шансовете двамата да съжителстват мирно до парламентарните избори през ноември, а и след това, изглеждат наистина малки.
Инвеститорите може да получат известно облекчение от настояването на коалицията, че ще се придържа към условията на кредитната линия с МВФ и ЕС, съгласувана от предишното правителство. Въпреки че говори за стимулиране на ръста, съветници посочват, че коалицията ще използва само мерки, които няма да застрашат целта за бюджетен дефицит под 3% от БВП през тази година.
Какви са уроците от Румъния? „Експерт форум”, неправителствена организация в Букурещ, казва, че ЕС трябва да следи по-внимателно напредъка на демократичните и съдебните реформи в новите страни-членки и преди, и след като се присъединят. Освен това трябва да отпусне повече средства за изграждането на гражданското общество.
Всъщност, Брюксел най-вероятно наистина ще продължи да следи Румъния много внимателно. Един от нейните съседи – Унгария, вече показа признаци на демократично отстъпление при премиера Виктор Орбан. Друг съсед – Сърбия, която е следваща поред за започване на преговори за членство в ЕС, след разочароващите избори през май се сдоби с президент и премиер бивши националисти.
Файненшъл таймс
