В Асеновград вече приключи ремонтът на настилката на „Пешеходния мост“. Съоръжението е емблематично за града. То свързва страните на някогашна Станимака от двата края на реката в едно общо цяло. Във връзка с извършващия се ремонт, община Асеновград представя историята му за това, кога и как е бил построен. „Пешеходният мост“ на Асеновград е бил изграден още през 1935 г. при кмета Христо Драголов. Съоръжението тогава е било със зидани устои, бетонни греди, дървени парапети и конструкция. През 1942 г. се изливат стоманобетонна плоча и зидани парапети – при кмета архитект Матей Матеев. Направена е и настилка от мита бучарда. През 1967 г. парапетите са били облицовани с мраморни плочи. През 2011 г. е съборен и построен отново, като е бил и леко разширен.
Още: Нова акция в Асеновград за издаване на електронно здравно досие
Още: Правила за ползване логото на Биосферен парк „Червената стена“ в Асеновград
За мостовите съоръжения на Асеновград разказва и Николай Хайтов в произведението си „Мостовете на града“. Колкото повече се развивала градската среда, толкова по-голямо значение са придобивали те. Най-старият от мостовете се казва „Кимера”, разказва Хайтов. Бил е каменен и се е намирал на мястото, където сега водите на ВЕЦ „Асеница” се вливат в реката. Мостът е бил завлечен при голямата вода през 1885 г., но дълго е стърчало подир това едното му крило, докато било напълно разрушено от следващите наводнения. Той бил от типа на бачковския каменен мост, пригоден за пешеходци и коли.
Още: Турнир "Краси Костов" отново събира млади футболни надежди в Асеновград
Още: В Асеновград стартира нетрадиционен конкурс - „Приказка с Хитър Петър“
По-нагоре (на юг) от „Кимера” имало един друг мост за пешеходци, наречен „Кокона кюпрюсю”, защото по него минавали градските кокони, когато се връщали от хамама. Той е бил дървен и с перила. Бил е завлечен при наводнението през 1895 г. Неговите дъски и трески заприщили сводовете на стоящия по-надолу „Кимер”, та предизвикали и неговото завличане. Според данните, е имало и трети мост – „Конашката кюприя”, който се намирал точно срещу стария турски конак, „хапсаната” (затвора), пригоден само за пешеходци. Той също „загинал“. По-късно бил заместен с дървен, а дървеният – с циментов мост, който е на същото място, където е била „Конашката кюприя”. След това, е бил построен и един дървен мост - засмолен, за да не гние. Заради материалът, от който е бил направен, той носил името „Черният мост”. Неговата роля била да замести завлечените „Кокона кюпрюсю” и „Кимера”.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Община Асеновград спечели проект за изграждане на чешма в един от парковете
Още: Асеновград отбеляза 188 г. от рождението на Васил Левски
Местните власти по онова време не се отказвали от правенето на мостове, въпреки всички съборени от водата до онзи момент. Последвало изграждането и на коларски дървен мост. Той бил построен срещу стария Чинар - при ръководството на „кмета Павля, поради което се наричал „Павлювият мост”. Пригоден бил „за колари и пешаци, но и него сполетяла съдбата на всички предишни“, пише в книгата си Николай Хайтов. Междувременно, през 1898 г., след 5-годишни подготовки и препирни, общината намерила сили да направи с „вносни релси” сегашният „Железен мост”. И до днес той устоява на наводнителните пристъпи на река Чая и заедно с другите два циментови моста осигуряват връзката между двете части на Асеновград.
СНИМКИ: "Юговските мостостроители" от Иван Гащилов и Исторически музей - Асеновград
Още: Мерките за шарката по дребните преживни животни обсъдиха в Асеновград
Още: Общинският съвет в Асеновград обсъди риска от намаляване на бедствия
