Първия Софрониев препис на История славянобългарска показват в изложба

Първият раздел разкрива някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи. Сред тях могат да се видят страници от Енинския апостол, Добрейшовото четириевангелие и първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през далечната 1765 г. От чуждоезичните ръкописи са място в експозицията е намерил най-ранният датиран паметник от колекциите на Националната библиотека – Арменско четириевангелие от 966 г., което е донесено от Бачковския манастир, както и богато украсен с полихромни заставки и инициали в злато и сребро гръцки Служебник от 1736 г.

Изложбата „Книги, посоки, публики” разказва за делото на първия български печатар Яков Крайков, за първата печатна книга на новобългарски език („Неделник” на Софроний Врачански) и за първия български светски буквар на д-р Петър Берон („Рибният буквар”). Вторият отдел „Български исторически архив” показва малко известни на широката публика документи, неучаствали в експозиции през последните години. Представени са документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия.

Сред ценностите е и един от най-значимите документи за българското образование – завещанието на Евлоги Георгиев. Чрез него той дарява средства за построяване и издръжка на висше учебно заведение. Експозицията включва и документални снимки от Първата световна и Балканската войни и други. Следващият раздел в Национална библиотека - „Ориенталски сбирки“ – разкрива експонати, показващи видовото разнообразие и богатството на съхраняваните документи. Представени са ръкописни и старопечатни книги на османо-турски, арабски и персийски език.

Посетителите на изложбата могат да се запознаят с художествено изработени ръкописи и ценни печатни издания. Изложбата е създадена по повод 140-години от основаването на Националната библиотека и Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Осъществена е по проект „Анализ на нагласите на потребителите и популяризиране на архивните колекции на Националната библиотека”, който е реализиран чрез финансиране от Национален фонд „Култура”.