Месец след началото на втория мандат на президента Доналд Тръмп стана ясно, че САЩ са предприели историческо пренареждане на своята външнополитическа доктрина. Тази трансформация е била отдавна в процес на разработка, оформена от три десетилетия геополитически реалности след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Подобни промени рядко протичат гладко – преходният период може да бъде бурен, тъй като институциите, съюзите и установените представи се съпротивляват на промяната. Нестабилността е неизбежна по време на системно пренареждане, но реагирането на нови заплахи с инструментите от миналото става все по-нереалистично и рисковано, пише The National Interest.
Подходът на САЩ към Близкия изток
За да реализира геостратегическите си стремежи за глобално управление чрез споделяне и преразпределение на отговорността, Вашингтон първо трябва да разреши наследените конфликти, които ограничават свободата му на маневриране. Близкият изток остава най-предизвикателната област и администрацията на Тръмп залага на нов формат на Съвета за мир, фокусиран върху Ивицата Газа. Тази инициатива има за цел да сложи край на регионалния конфликт и да сформира коалиция, която ще поеме дългосрочните задачи за сигурност, стабилизация и възстановяване. Развитието на събитията в и около Иран обаче би могло да усложни този план и може да изисква подкрепата на държави извън региона, например Азербайджан. Още: Тръмп на практика даде срок на Иран да избегне война със САЩ (ВИДЕО)
Практическото прилагане на този подход изисква фина дипломация с ключови регионални играчи – предимно Турция, Саудитска Арабия и Израел, както и с Обединените арабски емирства, Катар, Египет и Йордания. Разрешаването на различията между тях помага за изграждането на група съюзници, способни да поемат по-голямата част от отговорностите за сигурност и стабилизация. Турция и Саудитска Арабия са централни елементи на тази конструкция, която в идеалния случай трябва да бъде в съюз с Израел. Различните интереси на Анкара и Йерусалим, ограничаването на усилията на Саудитска Арабия за нормализиране на отношенията с Израел и разногласията между Саудитска Арабия и ОАЕ обаче възпрепятстват формирането на съгласувана регионална стратегия.
Геополитическата уязвимост на Иран допълнително усложнява регионалните пресмятания. Американската дипломация е изправена пред нарастващо напрежение на фона на задълбочаващите се фракционни разриви в Техеран, проявени от отслабващото влияние на Корпуса на стражите на ислямската революция и нарастващата роля на „Артеш“ или редовната армия. Тези развития доведоха до разполагането на втора американска ударна група самолетоносачи, което повиши риска от нов кръг на конфронтация. Вашингтон се опитва да насочи региона към постконфликтна стабилизация, като същевременно държи на радара възможността за сблъсък с Иран. Още: 600 ракети "Томахоук", самолетоносачи, изтребители и разрушители: САЩ струпват истинска армада край Иран
Координирането на позициите на Турция и Саудитска Арабия с Израел, като същевременно се управлява напрежението около Иран, е задача, която изисква дипломация на високо ниво от администрацията на Тръмп. Азербайджан би могъл да се окаже изключително полезен тук благодарение на уникалните си връзки. Той поддържа тесни връзки с Турция, ОАЕ и Израел, като същевременно взаимодейства със Саудитска Арабия. Вашингтон би могъл да използва Баку като важен посредник за координиране на регионалните играчи.
Азербайджан вече показва както намерението, така и способността си да действа като стратегически посредник в Близкия изток. Той беше домакин на разговори за предотвратяване на опасни инциденти между Турция и Израел, демонстрирайки готовността си да поправи регионалните разриви. Баку служи и като канал за комуникация между Израел и новия режим в Сирия, показателен пример е посещението на Ахмад ал-Шара в Баку. Участието на Азербайджан в Съвета за мир допълнително подчертава нарастващото му дипломатическо влияние. Още: Напрежението расте: САЩ и Иран са все по-близо до пълномащабна война
Какво предлага Азербайджан?
Уникална комбинация от географски, исторически и социално-политически фактори дава на Азербайджан изключително предимство. Разположен по северозападната граница на Иран, той граничи с провинции, в които живеят големи етнически азерски общности, чиито културни връзки с Баку остават силни. Светският модел на Азербайджан, съчетан с присъствието на ирански азербайджанци на високопоставени правителствени и военни позиции, предоставя на Съединените щати потенциален прозорец към вътрешните работи на Иран. Като се възползва от тези връзки, Баку би могъл да подкрепи усилията за стабилизиране на регионалната ситуация и да помогне за оказване на влияние върху поведението на Техеран на фона на продължаващата дипломация и насилствен натиск.
Посещението на вицепрезидента Дж. Д. Ванс в Баку на 10 и 11 февруари допринесе за развитието на американската геополитическа стратегия, затвърждавайки ролята на Азербайджан в регионалната стабилност. Двете страни подписаха Харта за стратегическо партньорство, която предвижда разширено сътрудничество в областта на морската сигурност и икономическата свързаност. Това посещение подчертава стратегическата стойност на Баку на фона на дискусиите в Съединените щати за отмяна на Раздел 907 от Закона за подкрепа на свободата от 1992 г. Тази разпоредба е приета първоначално по време на арменско-азербайджанския конфликт от 1988-1994 г. с активната подкрепа на лобито на диаспората. Днес обаче тя до голяма степен е загубила своята актуалност след събитията от 2020-2023 г. и мирното споразумение от август 2025 г., постигнато с посредничеството на администрацията на Тръмп.
Раздел 907 остава пречка за разширяването на връзките между САЩ и Азербайджан, както е предвидено в Хартата, подписана от Ванс. Усилията на Арменския национален комитет на Америка да поддържа тези ограничения все повече изглеждат анахронични и противоречат на интересите на самата общност, която организацията претендира да защитава. Фундаментални промени в интересите на Армения, в регионалната геополитика и в американската глобална стратегия радикално променят контекста. За да може Вашингтон да приложи нова геополитическа стратегия в Близкия изток и Западна Азия, той трябва да премахне ограниченията от Студената война. Още: Светът осъди Израел за политиката му в Западния бряг, България - не
Автор: Камран Бохари за The National Interest
Превод: Ганчо Каменарски
