Президентът Доналд Тръмп прибегна до морски блокади, за да окаже натиск върху правителствата на Венецуела, Куба, а сега и на Иран, за да ги накара да изпълнят исканията му. Само че в Близкия изток любимата му тактика се сблъсква с реалност, която се различава коренно от тази в Карибско море.
Иран, за разлика от Куба или Венецуела, блокира ключов търговски маршрут за доставки на енергия, което означава, че колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече ще страда световната икономика. Техеран представлява и по-голяма военна заплаха и изисква продължително военно присъствие далеч от бреговете на САЩ, пише в свой анализ АП.
Контролът над Ормузкия проток дава голямо влияние на Иран по време на нестабилното примирие, тъй като нарастващите икономически рискове - особено по-високите цени на горивата в САЩ в година на избори - биха могли да принудят републиканското правителство на Тръмп да прекрати блокадата на иранските пристанища и крайбрежие, казват експерти, цитирани от агенцията.
Още: Технически слаб боксьор: Как Тръмп влезе в капана на Иран и защо Зеленски рязко смени тона
„Сега въпросът е коя страна - САЩ или Иран - може да издържи повече“, казва Макс Буут, военен историк и старши научен сътрудник по въпросите на националната сигурност в Съвета за външни отношения.
Успехът на военната операция срещу Мадуро във Венецуела вероятно е вдъхнал увереност на Тръмп, смята Тод Хънтли, директор на Програмата по право в областта на националната сигурност към Университета Джорджтаун.
Това обаче не прави ситуацията във Венецуела и Иран сходна - нито географски, нито военно, нито политически.
Въпреки че блокадата срещу Иран, наложена от САЩ, нанесе тежък удар на икономиката на Техеран, включително като спря товарните кораби да внасят различни стоки, Иран все пак успява да транспортира част от петрола си, подлежащ на санкции, според компании за проследяване на кораби.
Още: Иран се похвали с първи събрани транзитни такси за Ормузкия проток
Ислямската република отхвърли исканията на Тръмп за отварянето на Ормузкия проток, през който досега преминаваше 20% от световния петрол, а тази седмица поднови атаките си срещу кораби.
Забавените доставки през протока доведоха до скок на цените на бензина далеч извън региона и повишиха цената на храните, както и на много други видове стоки, създавайки политически проблем за Тръмп преди междинните избори през ноември.
Адмирал Брад Купър, шеф на Централното командване на САЩ, заяви миналата седмица, че блокадата на САЩ в протока ефективно е спряла всички кораби. Командването съобщи, че до вчера е наредило на 31 кораба да обърнат или да се върнат в пристанищета.
Но представители на търговското корабоплаване са скептични, посочва АП. Специализираната платформа за морски данни и анализи „Лойдс Лист Интелиджънс“ заяви, че от 13 април „постоянен поток от трафик на сенчестия флот“ е преминавал през Персийския залив, включително 11 танкера с ирански товар, които са напуснали Оманския залив извън протока.
Още: Пентагонът: Разминирането на Ормузкия проток може да отнеме половин година
А фирмата за морско разузнаване „Уиндуорд“ заяви тази седмица, че иранският трафик продължава „чрез измама“.
Иранските кораби имат няколко начина да избегнат блокадата, включително фалшифициране на данните за проследяване на местоположението им или пътуване през пакистански териториални води. Освен това огромният обем на корабния трафик, който американските военни трябва да проверяват, е предизвикателна задача.
Според експерти, Тръмп вероятно се заблуждава, че блокадата на санкционираните петролни танкери, свързани с Венецуела, е изиграла ключова роля за смяната на властта там. Но истинската причина е по-скоро отстраняването на Мадуро и последвалото сътрудничество от страна на неговия настоящия временен президент Делси Родригес.
„Мисля, че успехът му във Венецуела го е заблудил, като го е накарал да мисли, че това е модел, който може да бъде повторен и на други места. Той го вижда като огромен успех с малка цена. А всъщност се оказва, че това е уникално стечение на обстоятелства“, казва Макс Буут.
Доналд Тръмп очевидно е най-глупавият човек, сядал някога на Пенсилвания Авеню 1600
