Анализаторите обикновено разделят вариантите за военни действия на Китай срещу Тайван в три категории: инвазия с цел установяване на пряк контрол над острова; „съвместен удар с огнева мощ“, при който градовете и политическите институции на Тайван биха били бомбардирани, за да се принудят тайванските цивилни да се предадат; и морска блокада, целяща да принуди Тайпе да се подчини чрез глад.
Всички тези операции са сложни и скъпоструващи рискови ходове за Пекин, които биха изисквали използването на големи количества военни ресурси и биха довели до огромни човешки жертви и имуществени щети. Блокадата би добавила риска от пряко нападение срещу трети страни, по-конкретно товарни кораби от други държави, което би повишило вероятността Китай да се наложи да се сражава и с международни сили, включително САЩ.
Още: Русия обучава китайските войски за война за Тайван
Въпреки това много анализатори смятат, че блокадата е най-привлекателният сценарий от трите за Пекин, защото би избегнала изпращането на китайски сили срещу подготвената отбрана на самоуправляващия се остров и би се възползвала от това, което китайските лидери считат за уязвими места на Тайван, включително крайната зависимост на острова от международната търговия, пише в свой анализ геополитическото списание Foreign Affairs.
"Блокада чрез обстрел"
Все пак традиционната блокада крие риск от ескалация и налага значителни военни разходи на Китай. Пекин обаче разполага с една недостатъчно проучена възможност, която би могла да постигне ефектите на традиционна блокада при по-ниска цена. „Блокада чрез обстрел“ - кампания от ракетни удари, насочена конкретно срещу пристанищната инфраструктура на Тайван - би свела до минимум рисковете, пред които би се изправил Китай. Този вид удари не би съсредоточил основните бойни операции в сърцевината на тайванските градове, както би било в случай на инвазия или съвместен удар с огнева мощ. Нито пък би изложил на риск кораби на трети страни, както при традиционната блокада. И тъй като блокадата с ракетен удар би използвала само малък брой ракети, насочени към ограничен набор от цели в тайванските пристанища, тя би избегнала необходимостта от налагане на кордон около острова и не би изложила китайския военноморски флот на отбранителен ракетен огън от страна на Тайпе.
Още: Тайван решен да се опълчи на "червения терор" на Китай
При блокада чрез обстрел международните търговски кораби все пак биха имали свобода да плават около острова, което означава, че други източноазиатски държави като Япония и Южна Корея биха могли да продължат по-голямата част от търговията си практически без пречки. Корабите биха могли дори да плават до Тайван, но не и да товарят и разтоварват в силно повредените му пристанища. Симулационни модели на подобни атаки сочат, че Китай би могъл значително да прекъсне търговията на Тайван и да я поддържа в състояние на потискане за продължителен период, като използва само няколкостотин балистични ракети.
Снимка: Getty Images
Световната търговия ще трябва да се приспособи към всякакъв вид блокада срещу Тайван. Всъщност косвените икономически загуби за другите държави в резултат на „блокада чрез обстрел“ биха били същите като при сценарий с традиционна блокада. Основната разлика е, че блокадата чрез обстрел няма да включва преки китайски атаки срещу кораби, които не са тайвански. Унищожението ще се ограничи до тайвански обекти, което ще помогне на Пекин да поддържа тезата си, че операцията е строго вътрешен въпрос, и ще гарантира, че международните сили няма да могат да претендират за по-голяма необходимост от намеса.
Като цяло, блокадата чрез обстрел би позволила ефективно използване на военните ресурси на Китай. Предвид ограничения брой цели китайските въоръжени сили биха могли да запазят по-голямата част от капацитета си, включително по-голямата част от ракетния си арсенал, за да възпрат САЩ и други държави да се притекат на помощ на Тайван. Намесата винаги е възможна, но блокадата чрез обстрел свежда този риск до минимум в сравнение с алтернативите. Тайван и неговите международни партньори трябва да се подготвят за такава стратегия. Инвестирането в мерки за отговор на традиционните заплахи от страна на Китай е важно, но няма да бъде достатъчно. Островът трябва да подготви пристанищата си и населението си за прекъсвания в доставките в случай на потенциална блокада чрез обстрел.
Още: Си Дзинпин "предупреди" Тръмп с война в Тайван (ВИДЕО)
Блокиране и на помощта
Всяко действие, което Пекин би могъл да предприеме срещу Тайпе – било то традиционна блокада или друго – е изпълнено с риск. Ако се решат на конфликт, китайските лидери имат силни мотиви да намерят военни стратегии, които да сведат до минимум негативната реакция, и макар традиционната блокада да се възприема като по-малко ескалираща от инвазия, тя все пак представлява предизвикателство за Пекин. За да наложи традиционна блокада, Китай вероятно ще трябва да използва оръжията си. Въпреки че флотът на китайската морска милиция редовно тормози малките и уязвими рибарски лодки на други държави, то контейнеровозите и корабите за насипни товари, които обслужват търговията на Тайван, са много по-големи от всеки кораб на китайската милиция. Огромните товарни кораби нямат особена причина да се съобразят с китайските искания да променят курса си. Моряците следват неписаното правило, че малките кораби отстъпват път. Всъщност е в техен интерес да го направят, защото огромните търговски кораби едва ли ще ги забележат при сблъсък.
Точно както американският флот беше принуден периодично да открива огън, за да поддържа блокадата си срещу Иран, Китай вероятно ще трябва да стреля по всеки кораб, който решително се насочва към тайвански пристанища, за да го спре наистина. По този начин Китай би имал последния ясен шанс да се откаже от пълномащабна война. Както американският икономист Томас Шелинг твърдеше преди десетилетия, страната с последната възможност да избегне ескалация често губи в криза.
Още: Тренира ли Китай за война със САЩ? Цели се в американски "кораби" (ВИДЕО, СНИМКИ)
Ако се опита да наложи традиционна блокада, Китай вече би избрал да води война срещу Тайван. Всяка блокада по дефиниция е военен акт. Но действията, необходими за налагането на традиционна блокада, рискуват да разширят обхвата на войната извън Тайван, тъй като заплахите срещу кораби, които не са тайвански, не само биха оказали натиск върху САЩ и други държави да се намесят, за да защитят своето корабоплаване, но и биха им предоставили конкретни цели, срещу които да нанесат ответен удар. За външните сили, по-специално за Съединените щати, е по-лесно да се намесят срещу традиционна блокада, отколкото срещу други форми на военен натиск, тъй като биха могли да го направят в ограничен мащаб, като се фокусират единствено върху китайските кораби агресори. Намесващите се страни биха могли да постъпят така, дори ако не желаят да ескалират конфликта до директни удари срещу континентален Китай. По този начин традиционната блокада неизбежно би довела до горещ конфликт, при който на противниците на Пекин би било относително лесно да отговорят.
Блокада чрез обстрел обаче би постигнала целта на традиционната блокада без тези недостатъци. В свое проучване от Foreign Affairs са провели серия от симулации, които моделирали дейността на тайванските пристанища, как китайските ракетни атаки биха могли да я възпрепятстват и какво би могъл да направи Тайван, за да ги защити. Резултатите сочат, че Китай ще трябва да изстреля по-малко от 500 ракети в рамките на 100 дни, за да намали вноса на Тайван до 15 процента от средното му ниво в мирно време. Пекин няма да се налага да проследява активно и да прехваща търговски кораби, пътуващи към Тайван, което прави пряката конфронтация с външни сили по-малко вероятна. Китай би могъл също така да бъде уверен, че малко международни кораби биха били случайно уцелени, докато са акостирали, и че малко ракети биха паднали извън тайванските пристанища, за да наранят цивилни граждани. Поради всички тези причини блокадата с ракетен обстрел би могла да бъде по-приемлива за китайските лидери в сравнение с други военни варианти срещу Тайван.
Още: Танкове по улиците: Работната седмица на тайванците ще е изпълнена с военни учения (ВИДЕО)
Снимка: Getty Images
Въпреки че „огнената блокада“ включва кампания от ракетни удари, тя не е просто алтернативна форма на съвместен удар с огнева мощ. Ключовата разлика е в типа на атакуваната цел. При „огнената блокада“, както и при традиционната блокада, щетите за Тайван се причиняват чрез засилващ се недостиг на доставки и растящи цени, а не чрез пожари в големите градове на острова. Всякакъв вид блокада би дала на Тайван възможност да се подчини, преди да понесе високи разходи. За разлика от необратимостта на удара с огнева мощ - разрушени сгради, "обезглавени" правителствени институции и загинали цивилни - блокадата с огън би позволила на народа и лидерите на Тайван да видят предстоящото страдание, преди то да се прояви в пълна сила. Китай би могъл дори да обещае да достави бързо помощ на Тайван, ако той се съгласи с условията на Пекин - това би предоставило допълнителен стимул за Тайпе да капитулира бързо.
Адаптирай се и оцелей: най-големият шанс на Тайван
За да възпрепятства блокада чрез обстрел, най-очевидният ход на Тайван би бил да укрепи противоракетната си отбрана. Макар че известна степен на противоракетна отбрана със сигурност е част от най-добрия отговор на Тайпе, превръщането ѝ в централен елемент би било губеща стратегия. Съвременните системи за противоракетна отбрана стават все по-ефективни, но са и изключително скъпи. Всяка ракета за тях струва малко повече от всяка балистична ракета, която е предназначена да пресече, а отбранителните сили често трябва да изстрелват повече от едно противоракетно оръжие срещу всяка приближаваща се заплаха, за да се осигури висока вероятност за прехващане. Тайван би се оказал на губещата страна в надпреварата за разходи с Китай по отношение на балистичните ракети с къс обсег. И дори ако САЩ подкрепят усилията на Тайпе в областта на отбраната, двете страни пак биха имали затруднения да се мерят с китайските възможности.
Тайван би изпитвал подобни затруднения, ако се опита да възпрепятства блокада чрез обстрел, като заплаши китайските пристанища с ответни удари с балистични ракети с малък обсег. За разлика от Тайван, Китай разполага с много вътрешни ресурси, на които да разчита, сухоземни граници, през които може да внася стоки, дори ако морската му търговия бъде прекъсната, и пристанища, които са извън обсега на тайванските ракети. Следователно всяка китайска заплаха да нанесе щети на Тайван надхвърля това, с което Тайпе би могъл да заплаши в отговор. Съюзниците на Тайван биха могли да атакуват китайски пристанища, които са извън обсега на острова, но това би било драматична ескалация срещу ядрена сила и все пак не би преодоляло предимството на Китай по отношение на ресурсите.
Следователно най-голямата надежда на Тайван за възпиране и защита от блокада с въздушни удари би била да се подготви да я преживее. Тайпе трябва да натрупа запаси от жизненоважни стоки, включително части и материали, необходими за ремонт на пристанищната инфраструктура. Тайван и неговите партньори, които са готови да съдействат, трябва също така да провеждат учения, които са конкретно насочени към подготовката на пристанищата на острова за работа в кризисни условия, както и към отработване на мерки за ограничаване и отстраняване на щетите. Тези учения трябва да се вдъхновят от опита на други държави, които са били подложени на въздушни атаки срещу пристанищната си инфраструктура - като Германия и Обединеното кралство по време на Втората световна война, Северен Виетнам по време на войната във Виетнам и Украйна във войната, подпалена от Русия.
Снимка: Getty Images
Още: Тайван тренира как да унищожава китайски кораби при десант (ВИДЕО)
Тайван и неговите партньори биха могли също така да построят или да субсидират резерв от товарни кораби с вградени рампи, които позволяват на колесни превозни средства да превозват товари директно между кораба и пристанището. Тези плавателни съдове могат да продължат да товарят и разтоварват дори без специализираната пристанищна инфраструктура като кранове, необходима за съвременния контейнерен превоз. Въпреки че тези кораби са по-малко ефективни от контейнеровозите и корабите за насипни товари, биха могли да играят ценна роля за доставката на жизненоважни провизии в Тайван в случай на блокада с обстрел.
Извън рамките
В крайна сметка най-големият фактор, възпрепятстващ провеждането на китайска блокада чрез военни действия, е, че блокадите от какъвто и да е вид са трудни за осъществяване. Историческият опит - включително по време на двете световни войни, дългогодишната история на Куба под американско ембарго, както и по-съвременните войни в Украйна и в Червено море - показва, че засегнатите икономики се приспособяват. Те намират начини да търгуват въпреки блокадите, и прибягват до вътрешни ресурси, които не биха използвали в нормални условия, но които могат да им помогнат в условия на натиск. Тези адаптации се прибавят към факта, че макар блокадите да могат да наложат лишения, съвременните правителства и техните националистично настроени народи могат да понасят много страдания, преди да обмислят сериозни политически отстъпки.
Още: Тръмп нарушава протокола за Тайван след разговора със Си Дзинпин, Китай отправи предупреждение
Дори и без китайска агресия хората в Тайван все повече се самоопределят като тайванци и не изглеждат склонни да повторят опита на Хонконг, който се примири с китайското управление. Повечето тайванци предпочитат статуквото, а военна акция от страна на Китай би могла да засили тайванската съпротива, като предизвика националистическа реакция.
Въпреки това китайските лидери са подложени на свой собствен политически натиск и може да разглеждат военното укрепване и модернизация на Китай с оптимизъм. Лидерите, които стигнат до убеждението, че могат да успеят с атака, било то чрез иновации или възприемана военна мощ, понякога решават да се впуснат в нея. Или може да хвърлят зара в момент на стрес. Тъй като блокадата с огън намалява военните и политическите рискове, присъщи на предприемането на действия срещу Тайван, съществува голяма вероятност Пекин да се обърне именно към този вариант, ако китайските лидери сметнат военните действия за необходими, смятат анализаторите.
Още: Китай обяви старт на "специална операция" заради Тайван
Тайван, разбира се, се нуждае от традиционни средства за отбрана. По-конкретно, солидна сила от мобилни наземни противокорабни и зенитни ракети би помогнала както срещу китайска инвазия, така и срещу традиционна блокада. Но анализаторите трябва също така да разширят своето виждане за креативни стратегии, които Китай би могъл да използва, за да принуди Тайван. За да поддържат възпиращ ефект срещу „блокада чрез обстрел“, Тайван и онези, които се надяват да му помогнат, трябва първо да признаят съществуването на такъв вариант, а след това динамично да адаптират отбранителните системи на острова, за да възпрат и да оцелеят при този алтернативен подход.
Източник: Foreign Affairs
