Европейските държави изготвят план за широка коалиция от страни, която да спомогне за възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток, включително чрез изпращане на плавателни съдове за разминиране и други военни кораби. Инициативата обаче ще бъде реализирана едва след края на военните действия и може да изключи една конкретна държава - Съединените щати, научили са от американското издание The Wall Street Journal.
Силно включване от страна, която разполага със страшно много ресурси
Френският президент Еманюел Макрон заяви на 14 април, че планът предвижда международна отбранителна мисия, която не включва „воюващите“ страни, а именно САЩ, Израел и Иран. Европейски дипломати, запознати с плана, казват, че европейските кораби няма да бъдат под американско командване.
Още: Китай направи за смях Тръмп и блокадата му на Ормузкия проток (ВИДЕО)
Целта на проекта на Европа е да даде увереност на корабните компании да използват пролива след приключването на военните действия, което според официални представители може да отнеме известно време.
Европейският план вероятно ще включва Германия, която досега публично се въздържаше дори да обмисли каквато и да е военна намеса - информацията е на високопоставен германски служител. Берлин, който се сблъсква с големи политически и правни пречки за участие във военни операции в чужбина от Втората световна война насам, може да обяви ангажимента си още този четвъртък, 16 април.
Участие на германците означава, че мисията може да бъде по-мащабна, отколкото се очакваше по-рано. Германия разполага с по-голяма финансова мощ от Великобритания и Франция, които се очаква да водят действията. Също така Берлин има някои ключови военни ресурси, необходими за тази конкретна операция.
Снимка: Getty Images, отляво надясно: Киър Стармър, Фридрих Мерц, Еманюел Макрон
Още: Край на войната в Иран: Тръмп го казва и не го казва пред Fox News (ВИДЕО)
Китай и Индия са получили покани, мисия няма да има без одобрение от Иран
В петък, 17 април, Макрон и британският премиер Киър Стармър ще бъдат домакини на онлайн среща с участието на няколко десетки държави, на която ще се обсъди как да се стигне до сигурност в Ормузкия проток след приключването на военните действия. Оттам преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен газ, както и жизненоважни храни, торове, химикали и лекарства.
Стармър ще присъства лично на събитието в Париж, докато повечето други държави ще се включат чрез видеоконферентна връзка. САЩ няма да участват, съобщават френски и британски представители. Китай и Индия са получили покани, но все още не е ясно дали ще присъстват, споделя френски служител.
Още: Ванс: Тръмп иска голяма сделка с Иран
„Мисията, за която говорим, може да бъде разгърната едва след като бъде възстановено спокойствието и враждебните действия бъдат прекратени“, заяви на 14 април френският външен министър Жан-Ноел Баро, като добави, че международната коалиция ще координира действията си със страните, граничещи с пролива, включително Иран и Оман. Това подсказва, че никаква мисия няма да бъде осъществена без одобрението на Техеран.
От началото на седмицата САЩ обявиха морска блокада на иранските пристанища и на крайбрежни зони в Ормузкия проток, докато Иран не приеме исканията им за мирно споразумение (включително да предаде обогатения уран, да има механизъм, че Ислямската република няма да разработи ядрено оръжие в бъдеще, и да отвори Ормузкия проток). Въпреки че се появиха данни, че свързани с Иран и Китай кораби са нарушили блокадата, Вашингтон твърди, че нито един плавателен съд не е успял да премине през пролива в режим на "локдаун": Кораби от Иран се подиграват на Тръмп: Блокадата на Ормузкия проток се оказва "хартиен тигър".
Притеснения, че Тръмп ще се разгневи
За да се осъществи планът на Европа, все още трябва да бъдат изгладени някои различия между страните. Френски дипломати смятат, че всяко участие на САЩ в операцията би я направило по-малко приемлива за Техеран, докато британски официални лица се притесняват, че изключването на американците ще разгневи Доналд Тръмп и ще ограничи обхвата на операцията. Всичко това е предадено на The Wall Street Journal от хора, запознати с дискусиите.
Снимка: iStock
Тръмп от седмици настоява европейските съюзници да изпратят военни кораби в Персийския залив, за да помогнат за насилственото отваряне на протока. Европейските лидери обаче отказаха. Френският президент Макрон заяви, че отварянето на пролива със сила би било „нереалистично“, би отнело безкрайно много време и би изложило преминаващите кораби на заплахи от брега и на балистични ракети. Няколко лидери заявиха, че подобен ход би означавал да бъдат въвлечени в конфликт, който е крайно непопулярен сред европейските избиратели.
Доналд Тръмп призова Европа да подкрепи и текущите усилия на САЩ за блокиране на иранските пристанища. Целта е да се нанесат достатъчно икономически щети на Иран, за да се съгласи той да отвори отново този жизненоважен воден път. Стармър и други лидери отказаха, като заявиха, че за европейците приоритетът е как да се облекчи трафикът, а не да се ограничава още повече.
Още: САЩ категорични: Нито един кораб не премина през американската блокада в Ормузкия проток
Президентът на САЩ критикува европейците, че не помагат, и заяви, че преразглежда членството на САЩ в НАТО именно поради тази причина.
Три основни цели в плана на Европа за Ормузкия проток
Планът на Европа за Ормузкия проток има три основни цели:
- да се осигури логистика, за да се гарантира, че стотиците кораби, които в момента са блокирани в пролива, могат да отплават;
- да се проведе мащабна операция по разминиране, за да се разчисти пътят за много по-голям брой кораби, които да използват по-широка част от протока. Разминирането е една от областите на военната мощ, в която Европа разполага с много повече ресурси от САЩ, които до голяма степен са извели от експлоатация своя флот за разминиране, докато европейските сили разполагат с над 150 кораба, твърдят анализатори. Все пак това ще е дълъг процес.
- крайната цел е редовни военни ескорти и наблюдение – чрез фрегати и разрушители – да дадат на корабните компании увереност, че преминаването през протока е безопасно. Застрахователните компании и превозвачите вероятно ще изискват такава защита. На този етап не е ясно колко голямо военноморско присъствие ще бъде необходимо за това.
Още: Съседка на България обмисля ролята си в Ормузкия конфликт
По модела на мисията срещу хутите и "Коалицията на желаещите" за Украйна
Мисията на съюзниците ще бъде по модела на операция „Аспидес“ (Aspides) на Военноморските сили на Европейския съюз, в която през 2024 г. няколко държави от ЕС се обединиха, за да осигурят военноморски ескорт за търговското корабоплаване през Червено море и защита от атаките на хутите - йеменските бунтовници, които са поддържани от Иран.
Снимка: iStock
По време на тази мисия, която според ЕС беше чисто отбранителна по характер, страни като Франция, Италия, Германия и Гърция предоставиха фрегати и хеликоптери на ротационен принцип, за да помогнат за отблъскването на ракетните атаки и нападенията с дронове на хутите. Съюзниците предоставиха около три кораба едновременно, за да помогнат за ескортирането на товари и да осигурят наблюдение. Тази мисия се проведе независимо от ръководения от САЩ план в Червено море между 2023 и 2025 г.
Германия има строги конституционни ограничения, регулиращи всякакви подобни разполагания. За да се присъедини към мисия в Ормузкия проток, правителството ще трябва да получи парламентарно разрешение, което - от своя страна - изисква солиден международен мандат.
Това би могло да бъде мандат по Глава IV, приет от Съвета за сигурност на ООН, който включва разрешение за употреба на сила не само в целите на самоотбраната. Като алтернатива ЕС би могъл да разшири мандата на така наречената мисия Aspides в Червено море.
Германия би могла да предостави кораби, включително миночистачи. Ескадрилата на страната за разминиране е базирана в пристанището Кил на брега на Балтийско море и включва около 12 кораба за търсене на мини и водолазни кораби за разминиране. В момента германският флот е разположен в Балтийско море и Северния Атлантик, за да възпира Русия. Берлин ще трябва да се увери, че част от тези ресурси могат да бъдат прехвърлени в Близкия изток, без да се застраши тази мисия.
Друга област, в която страната би могла да помогне, е наблюдението. Германия разполага с поне един самолет за наблюдение, базиран в Джибути, който е участвал в мисията в Червено море.
Планът се основава и в широки линии на концепцията за „Коалицията на желаещите“ в Украйна, съгласно която няколко европейски държави предлагат да разположат ограничен брой военни сили в страната, но едва след подписването на трайно мирно споразумение, за да действат като възпираща сила срещу Русия и да помогнат за възстановяването на доверието на инвеститорите в украинската икономика.
Още: Иран предложи да спре ядрената си дейност за 5 години, САЩ отказаха
Иран вади блокирани под земята установки - все още има ресурс за тормоз
Междувременно CNN показа в свой репортаж - на база на сателитни снимки - как по време на примирието Иран използва тежко оборудване, за да извади ракетни пускови установки, останали блокирани в подземни тунели.
NEW: Satellite images show Iran using heavy equipment to dig out missile launchers trapped in underground tunnels during the ceasefire.
— Clash Report (@clashreport) April 15, 2026
Recent US intelligence estimates that roughly half of Iran’s missile launchers remain intact after a month of fighting.
Many were likely… pic.twitter.com/BFgtdkw6CE
Според последните оценки на американските разузнавателни служби около половината от ракетните пускови установки на Ислямската република са останали непокътнати след месец на боеве. Много от тях вероятно са били затрупани при ударите на САЩ и Израел по входовете на тунелите, а сега изглежда, че иранците ги изваждат и че все още разполагат с ресурси срещу американските и израелските сили.
Още: Кризата с горивата чука на вратата: Експерт алармира за енергиен локдаун
