Пакистан отвори 6 сухопътни транзитни маршрута за стоки, предназначени за Иран, оформяйки пътен коридор през своята територия. Причината е, че хиляди контейнери остават блокирани в пристанището на Карачи заради блокадата на САЩ на иранските пристанища и корабите, опитващи се да преминат през Ормузкия проток, пише Al Jazeera.
На 25 април Министерството на търговията издаде заповед за транзит на стоки през територията на Пакистан от 2026 г., като тя влезе в сила незабавно. Заповедта позволява стоки с произход от трети страни да бъдат транспортирани през Пакистан и доставяни до Иран по наземни маршрути.
Съобщението съвпадна с посещението на иранския външен министър Абас Арагчи в Исламабад за разговори с премиера Шехбаз Шариф и началника на армията Асим Мунир - последното от поредица дипломатически ангажименти на фона на опитите на Пакистан да посредничи за прекратяване на двумесечната война между Вашингтон и Техеран.
Още: Спешна телеграма от САЩ: Търсят съюзници да отпушат Ормузкия проток
Федералният министър на търговията Джам Камал Хан определи инициативата като „значителна стъпка към насърчаване на регионалната търговия и засилване на ролята на Пакистан като ключов търговски коридор“.
Иран не е коментирал публично решението.
Уведомлението не се отнася за стоки с индийски произход. Отделна заповед на Министерството на търговията, издадена през май 2025 г. след въздушната война между Индия и Пакистан през този месец, забранява транзита на стоки от Индия през Пакистан по какъвто и да е начин и тя остава в сила.
Маршрутите
Още: Пазарите са в паника: Цената на петрола достигна нивата от началото на войната в Украйна
Шестте определени маршрута свързват основните пристанища на Пакистан - Карачи, Порт Касим и Гуадар, с два ирански гранични пункта - Габд и Тафтан, преминаващи през Белуджистан през Турбат, Панджгур, Хуздар, Квета и Далбандин.
Източник: Getty Images
Най-краткият маршрут - коридорът Гуадар-Габд, намалява времето за пътуване до иранската граница до 2 - 3 часа, в сравнение с 16 до 18 часа, необходими от Карачи - най-голямото пристанище на Пакистан, до иранската граница. Маршрутът Гуадар-Габд би могъл да намали транспортните разходи с от 45 до 55% в сравнение с разходите от пристанището в Карачи, посочват официални лица.
За Иран, за фирмите, изпращащи стоките си в страната, както и за превозвачите, всички маршрути към иранска територия са жизнеспособни варианти, докато основният морски проход, който традиционно използват - Ормузкият проток, е блокиран от американския флот.
Коридор, оформен от конфликт
Още: Хранене по веднъж на ден и цял ден работа за едно пиле: Иранците изнемогват
Настоящата война между САЩ и Иран започна на 28 февруари, когато американските и израелските сили започнаха атаки срещу Иран.
В последвалите седмици Иран ограничи търговското корабоплаване през Ормузкия проток - тесният воден път, през който преминава приблизително 1/5 от световния петрол и газ по време на мир, компроментирайки една от най-важните артерии на световната търговия.
Пакистан посредничи за прекратяване на огъня на 8 април и беше домакин на първия кръг от преки преговори между САЩ и Иран на 11 април в Исламабад. Преговорите продължиха почти ден, но завършиха без сделка. Два дни по-късно Вашингтон наложи военноморска блокада на иранските пристанища, ограничавайки морския достъп на Техеран.
Вторият кръг от преговори от тогава е в застой. Президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени планираното посещение в Исламабад на специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър миналия уикенд.
Иран изключи директни преговори с Вашингтон, докато блокадата остава в сила, въпреки че Арагчи заяви пред пакистанските власти, че Техеран ще продължи да се ангажира с посредническите усилия на Исламабад, „докато не се постигне резултат“.
Заповедта за транзит изглежда е пряк икономически отговор на тази безизходица.
Повече от 3000 контейнера, предназначени за Иран, са блокирани в пристанището на Карачи от няколко дни, като корабите не са в състояние да вземат товара. Застрахователните премии за военен риск са се увеличили от около 0,12% от стойността на кораба преди конфликта, до приблизително 5%, което прави корабоплаването до региона твърде скъпо за много оператори.
