Бившият датски премиер (2001-2009 г.) и бивш генерален секретар на НАТО (2009-2014 г.) Андерс Фог Расмусен допуска възможността за война с Китай за Тайван през следващите 5-10 години. Той заяви това в интервю пред датското издание B.T. по време на Копенхагенската демократична среща на върха, която се провежда на 11 и 11 май, предаде агенция Фокус.
Още: Близкият изток е на прага на мир за първи път от над 75 години
Още: Ердоган готов с мястото на следващата среща на върха на НАТО
„Смятам за вероятно Китай да атакува Тайван в рамките на 5-10 години. Последиците могат да бъдат ужасни“, заяви той. „Може да се окажем във война с Китай“.
В същото време Расмусен посочва изявлението на китайския лидер Си Дзинпин, че обединението на Тайван с Китай трябва да стане до 100-годишнината от прокламацията на Китайската народна република, която ще бъде отбелязана през 2049 година. Бившият генерален секретар на НАТО признава, че всъщност това може да се случи по-рано.
„Американците заявиха, че ако Китай изпълни заплахите си срещу Тайван, това ще има последствия. Не се съмнявам, че американците ще дадат военен отговор“, каза той.
Още: Олудениз: Най-слънчевият плаж, където морето е огледало на небето
Още: Бившият президент на Южна Корея не се яви на разпит
„В тази светлина трябва да разгледаме факта, че НАТО започна да проявява сериозен интерес към Китай като източник на военна заплаха. И ако се стигне до изясняване на отношенията с помощта на оръжия, вярвам, че Европа трябва да помогне на американците. Бъдещето на демокрацията е поставено на карта, и не преувеличавам“, твърди политикът.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Техеран: Ако САЩ искат преговори, да изключат бъдещи удари по Иран
Още: Нов закон: Ползваш тайно интернет в Иран - получаваш глоба, затвор или удари с камшик
Тайванският президент Цай Инг-вен също участва в Демократичната среща на върха в Копенхаген.
Тайван се управлява от собствена администрация от 1949 г., когато останките от силите на Гоминдана, водени от Чан Кайши (1887-1975), се евакуират на острова, след като са победени в китайската гражданска война. Оттогава Тайван запазва знамето и някои други атрибути на бившата Република Китай, съществувала на континента, преди комунистите да дойдат на власт. Според официалната позиция на КНР, подкрепена от повечето страни, включително Русия, островът се счита за една от китайските провинции.
Съединените щати прекъсват дипломатическите си отношения с Тайван през 1979 г. и установяват такива с КНР. Въпреки че признава политиката на „един Китай“, Вашингтон продължава да поддържа контакт с администрацията на Тайпе и снабдява острова с оръжие, което предизвиква протести на континента. На 9 април Държавният департамент на САЩ обяви, че е издал нови, „по-разхлабени“ правила за контакти с представители на Тайван.
Още: Въпреки че е с предимно мюсюлманско население: Казахстан забрани покриването на лицата
Още: Прехванат ирански разговор хвърли нови съмнения дали ядрената програма е унищожена
През 2005 г. Китай прие Закон за териториалната цялост на Китай („Закон за противодействие на разделянето на държавата“). Според него в случай на заплаха за възможността за мирно събиране на континенталната част на страната и Тайван, правителството на КНР е длъжно да прибегне до сила и други необходими методи за предотвратяване на нарушаване на териториалната цялост на държавата.
