Руските мюсюлмани - между традицията и закона

Строги ограничения на правата на жените, многоженство, бракове с непълнолетни, "убийства на честта" и кръвна мъст. Това са само няколко примера за нарушаване на руското законодателство в редица региони на Русия, но преди всичко в Чечения. Местните ръководители оправдават това с необходимостта да бъдат спазвани ислямските традиции и върховенството на шериата. Какво място имат тези традиции в живота на съвременните мюсюлмани в Русия?

Няма път назад към Г-8

Дори и да промени поведението си спрямо Украйна, Русия няма място в Г-8. Идеята за дискусионен формат, създаден само заради Русия, е ...

Прочети повече

Къде съдят по законите на шериата?

Експерти споделят за ДВ, че не всички региони с предимно мюсюлманско население прилагат шериата. "В района на Поволжието, в Татарстан и Башкортостан шериатското право отдавна не се прилага. Шериатът се прилага на практика в Северен Кавказ, но и там сферата му на действие е силно ограничена", казва научният сътрудник в Центъра за проблемите на Кавказ /МГИМО/ Ахмет Ярликанов. По неговите думи, шериатските съдилища са били широко разпространени по време на Руската империя и ранния Съветски съюз. В началото на миналия век самопровъзгласилата се Ичкерия се е опитала да въведе правото на шериата. "Получи се пълен провал. Там нямаше компетентни хора, делата се водеха избирателно, а правосъдието се заключаваше в разстрели на площада или бой с пръчки. Този неудачен опит силно дискредитира идеята на шериата", казва Ярликанов.

Експертът дава пример и с Дагестан, където шериатските съдилища са разпространени в планинските и предпланинските райони. Местната община избира съдията, а специален съвет от мюсюлмански учени /Алим/ контролира съда. "Дейността на тези съдилища обикновено се ограничава до решаване на семейни дела и дребни престъпления. Много често хората се обръщат към тези съдилища и за подялба на имуществото след развод. Ниската компетентност на тези съдилища са дължи на това, че в региона няма много хора, които познават в тънкости ислямското право", казва експертът.

От формална гледна точка, прилагането на шериата на територията на Русия е незаконно. Въпреки това Ярликанов смята, че ислямското право много рядко влиза в противоречие със светското законодателство. "Сериозните углавни престъпления се разглеждат от руски съд и според руското законодателство", пояснява той.

Руското и ислямското право - противоречия

Ами ако гърците не платят?

Денят хикс още не е настъпил. Защото дори гърците да не погасят сегашната си вноска към МВФ, това няма да доведе автоматично до излиз...

Прочети повече

Ислямското право не се ограничава само до съдилищата. Много често хората го прилагат доброволно при уреждането на конфликти помежду си. "Има съществени различия в семейното право. В Русия, например, след развода детето често остава при майката. А според ислямското право, детето може да остане при майката само докато тя се омъжи повторно. Пастрокът в ислямското право се счита за чужд мъж и следователно момичето, например, не може да живее с него в един дом", пояснява Лейла Джабарова, съдия-мюсюлманка в московския Арбитражен съд.

Различия има и в наследственото право. Според руското законодателство, наследството може да бъде завещавано. Шериатът изобщо не познава такова нещо като завещание. "Мюсюлманинът няма право сам да се разпорежда със своята собственост. Ако в семейството има момчета, голямата част от наследството остава за тях. А момичетата получават съвсем малка част", обяснява Джабарова.

Многоженството

Както е известно, шериатът допуска многоженството. В кои случаи то е възможно, обяснява доцент Роман Силентиев: "Да допуснем, че жената е загубила съпруга си. За да не остане вдовица, друг мъж може да я направи своя втора жена. Той се жени за нея - не за развлечение, а за да не остане тя сама с проблемите си. Към такива случаи лично аз проявявам разбиране", казва той.

Мъжът може да си вземе втора жена само със съгласието на първата си съпруга, допълва картината Джабарова. "Когато жената е вярваща, обикновено дава съгласието си. Тя, разбира се, не гори от желание да дели мъжа си с друга жена, но любовта към Бога е по-силна. Често се случва първата съпруга сама да настоява за втора жена в семейството", казва Джабарова. По нейните думи, главно условие за такъв брак е пълното равноправие между двете съпруги.

Китай иска и Луната

Китай има нова амбиция: да стане първата страна в света, изследвала далечната страна на Луната. За какво й е всичко това? За престиж, ...

Прочети повече

"Коранът налага сериозни ограничения върху втория брак. Мъжът трябва да се отнася абсолютно еднакво към всичките си съпруги и еднакво силно да ги обича. Нима това е невъзможно? Мъжът поема огромна отговорност. Според мен това изобщо не е подсъдно", смята Ахмет Ярликанов. На практика обаче много мюсюлмани отхвърлят тази отговорност и тогава не можем да говорим за ислямски брак, допълва експертът.

В Чечения е много различно

Правозащитници твърдят, че прилагането на ислямското право в Чечения добива много по-драматични мащаби в сравнение с другите мюсюлмански региони в Русия. "Най-грубите нарушения на руското законодателство в Чечения се свързани с унижаването на жената и кървавата мъст", споделя заместник-председателката на Комитета за защита на бежанците "Гражданско съдействие" Елена Буртина. Жени, избягали от родните си места, за да избегнат т.нар. "убийства на честта", често се обръщат за помощ към комитета. Такова наказание застрашава жени, уличени в неморално поведение. "Подчиненото положение на жените в Чечения се е превърнало в робско унижение. Многоженството се насърчава от най-високо място, а убийствата на честта се ненаказуеми деяния", казва правозащитничката.

Буртина обвинява Кремъл, че е оставил чеченските власти да вършат каквото си поискат. Така например, според правозащитничката, президентът на републиката Рамзан Кадиров и неговото обкръжение злоупотребяват с ислямските традиции от личен интерес, за да запазят властта си и да прикрият своите престъпления. "Те тълкуват по своему традиционните норми и отсяват от тях само това, което им е изгодно", заключава Елена Буртина.

Източник: Дойче веле