Иран предупреди, че ще затвори друг морски път и ще блокира търговията през Червено море, Персийския и Оманския залив, ако американската военноморска блокада продължи.
Ирански генерал предупреди, че Техеран може да блокира движението в Червено море и други регионални корабни пътища, ако блокадата на иранските пристанища от страна на американските военни остане в сила.
Изказването на генерал-майор Али Абдолахи Алиабади от Централния щаб на Хатам ал-Анбия - висшето военно командване на Иран, беше излъчено по иранската държавна телевизия.
Още: Блокада срещу блокада: Как Ормузкият проток се превърна в оръжие?
Алиабади заяви, че ако американската блокада продължи, това създава несигурност за търговските кораби и петролните танкери на Иран и представлява прелюдия към нарушаване на продължаващото прекратяване на огъня между САЩ и Иран.
"Мощните въоръжени сили на Ислямската република няма да позволят продължаването на износа или вноса в Персийския залив, Оманското море и Червено море", добави Алиабади.
Американската блокада
Белият дом отговори чрез изявление на прессекретаря Каролин Ливит. "Отчаянието на иранците за сделка само ще се засили с влязлата в сила изключително ефективна морска блокада на президента Тръмп, която изпраща петролни танкери към големия, красив Американски залив", заяви Ливит.
Още: САЩ плашат купувачите на ирански петрол със санкции
Централното командване на САЩ публикува изявление, в което се казва, че САЩ са спрели 9 кораба, опитващи се да пробият блокадата на иранските пристанища. Fox News съобщава, че и деветте са били петролни танкери.
Високопоставен служител от отбраната на САЩ потвърди репортаж на Ройтерс, че американски разрушител е прихванал два петролни танкера, които са се опитвали да напуснат Иран във вторник.
Американски служител заяви пред Ройтерс, че корабите са напуснали пристанището Чабахар в Оманския залив, преди да бъдат свързани с американски военен кораб чрез радиовръзка.
"През първите 48 часа от блокадата на САЩ на кораби, влизащи и излизащи от иранските пристанища, нито един кораб не е преминал през американските сили", заяви Централното командване на САЩ в сряда.
Още: Първа крачка към мир? Иран обяви, че е готов да пропуска кораби през Ормузкия проток
"Освен това, 9 кораба са изпълнили указанията на американските сили да обърнат и да се върнат към иранско пристанище или крайбрежна зона", се добавя още в съобщението.
Източник: Getty Images
Заплахи за нови блокади
Въпреки че Иран няма излаз на Червено море - входната точка към Суецкия канал, заплахата за прекъсване на корабоплаването там се тълкува като сигнал, че Техеран може да активира отново своите регионални съюзници - йеменските хути, за атаки срещу морския трафик.
Червено море е последният функциониращ морски маршрут за износ на суров петрол на Саудитска Арабия. След началото на войната Рияд започна да пренасочва черно злато през тръбопровода Petroline, който свързва енергийни съоръжения на брега на Персийския залив с терминали на Червено море. Това позволи на страната да заобиколи затворения Ормузки проток и частично да смекчи удара от конфликта.
Още: НА ЖИВО: Европа с план за Ормузкия проток зад гърба на Тръмп
Под заплаха е и протокът Баб ел-Мандеб - входът към Червено море. През него преминават около 10% от световната морска търговия, средно между 50 и 60 кораба го използват всеки ден и приблизително 9 милиона барела петрол и петролни продукти преминават всеки ден. В най-тясната си част протокът е широк едва 30 километра, което го прави особено уязвим за военни блокади.
При евентуално затваряне както на Ормузкия проток, така и на Червено море, корабите биха могли да използват алтернативен маршрут около нос Добра надежда при южния край на Африка, но това би удължило транспорта с над 10 дни.
На този фон Европейската комисия е представила два основни сценария пред посланиците на държавите-членки. При първия - запазване на примирието и вдигане на американската блокада, доставките на петрол и газ могат да се възстановят в рамките на няколко месеца, а цените постепенно да спаднат.
Поевтиняването на дизеловото гориво и авиационния керосин се очаква към края на лятото, докато пазарът на втечнен природен газ ще остане напрегнат поне до 2030 година заради щети по инфраструктурата в Катар, предаде БНР.
При продължаване на напрежението обаче ЕС предупреждава за продължителен шок в енергийните доставки, резки ценови скокове и верижни ефекти върху индустрията. Европа може да изпита трудности при запълването на газовите си хранилища преди зимата, както и локален недостиг на авиационно гориво.
