Войната на Израел в Ивицата Газа ще струва десетки милиарди, 1/3 са от САЩ

Докато израелските сили навлизаха все по-дълбоко в Ивицата Газа с цел да изтласкат Хамас след нападението на 7 октомври, главният счетоводен отдел на финансовото министерство на Израел прецизираше прогнозите и регистрираше разходите за всяка ракета прехващач в реално време. Разходите нарастват бързо, дори и при възможността за четиридневна пауза в бойните действия.

Още: Катар разкри колко и кои заложници ще пусне в началото "Хамас"

Колко струва войната?

Войната, която по оценки на Министерството на финансите струва на икономиката около 270 млн. долара всеки ден, ще е с приблизителни фискални разходи от 180 млрд. шекела (48 млрд. долара) през 2023-2024 г., по данни на финансовата консултантска компания Leader Capital Markets.

Израел ще поеме две трети от общите разходи, а САЩ ще платят останалата част, пише Bloomberg.

Фискалната математика на Израел означава, че правителството ще трябва да вземе значителни заеми, за да се справи с най-тежкия си въоръжен конфликт от половин век насам. Човекът, който отговаря за управлението на дълговите резерви на Израел в размер на 300 млрд. долара, осъзнава рисковете.

"Продължаваме напред с базов сценарий, който се отнася до няколко месеца на бойни действия и е включен в допълнителни буфери", заяви главният счетоводител на Министерството на финансите Яли Ротенберг. "Ние сме в състояние да финансираме държавата Израел дори при по-екстремни сценарии от сегашните боеве".

Още: Ето какво е забавило началото на примирието в Газа

Нови дългове

Военните действия на Израел нанасят на икономиката му удар, подобен на този от ковид пандемията. Страната трябваше да премине към военна готовност в рамките на няколко дни, след като "Хамас" предприе офанзивата, а Тел Авив отвърна с инвазия в Газа.

Снимка: Getty Images

Въпреки че правителството емитира международен дълг в йени, евро и долари чрез банки от "Уолстрийт" като Goldman Sachs, то разчита на вътрешния пазар, за да посрещне по-голямата част от финансовите си нужди. От 7 октомври досега Министерството на финансите е продало местни облигации на стойност 18,7 млрд. шекела в сравнение със средномесечна стойност от малко над 5 млрд. шекела до септември.

Още: "Хизбула" няма да обстрелва Израел, докато трае примирието с "Хамас"

Според оценките на Moody's Investors Service брутните нужди на правителството от заеми ще бъдат около 10% от икономическото производство през тази година - в сравнение с 5,7% през 2022 г.

Вътрешните лихвени проценти в Израел се повишиха по-слабо, отколкото в много развити икономики, поради което за правителството е сравнително евтино да взема вътрешни заеми. Доходността на 10-годишните облигации на страната в шекели се повиши от началото на конфликта, но в сряда затвори на равнище 4,2% - по-ниско от доходността на подобните американски държавни ценни книжа.

Отчасти благодарение на безпрецедентната намеса на централната банка, израелската валута напълно възстанови загубите си от началото на войната и в момента се търгува на най-силното си ниво спрямо долара от август насам.

Още: Примирие: Сред палестинците, които се очаква да бъдат освободени, има хора, осъдени за атаки с хладно оръжие