Националният съвет на македонското национално малцинство предлага издигането на паметник „Майка Македония“ в Нови Сад в чест на заселването на македонци във Войводина. Как обаче се е озовала македонската общност във Войводина преди 80 години? Разяснение по темата внесе пред Actualno.com доц. д-р Наум Кайчев, който е заместник-председател на Македонския научен институт (МНИ) и съпредседател на българо-македонската историческа комисия.
Той определи инициативата за паметника като странна и се съгласи, че става въпрос за цинизъм.
Снимка: БГНЕС
Защо е цинизъм?
„Появата на това македонско население във Войводина е свързана с политиките на Титова Югославия непосредствено след края на Втората световна война. Тогава от територията на Банат, Бачка, Срем масово е прогонено немското население и на тяхно място се търси да се заселят други жители. Извършва се депортация на македонски българи предимно от Южна Македония, както от по-западните райони като Воденско, Леринско, Костурско и по-малката част са от територията на Вардарска Македония. Практически те се заселват насилствено там 1945-1946 г.“, обясни историкът.
Той обърна внимание, че много автентично свидетелство за преживяванията на тези македонски българи във Войводина е автобиографичната книга на писателя Ташко Георгиевски.
„Въпреки че впоследствие придобива всички почести в Социалистическа Република Македония и бива произведен в академик, в своята автобиография той е достатъчно откровен да опише страданията и патилата на егейците, както тогава са ги наричали във Войводина. Те насилствено са били заведени там, не са имали право на гражданство, били са третирани като втора категория хора“, подчертава доц. Кайчев. ОЩЕ: "Сръбски свят" се подиграва с България и Гърция: Готви скандална скулптура на "Майка Македония"
Част от депортираните се връщат в България
Историкът разказа, че са извършени са депортации от Югоизточна Македония във Войводина и от Драмско, където става въпрос за българи, които са предадени от тогавашната българска държава на Югославия като небългари, а като македонци.
„След това режимът на Тито ги разследва във Войводина. Голяма част от тях са недоволни от този режим, има обилна документация в българските архиви за тяхното желание да се завърнат в България като българи и след много тежки административни процедури и много сложни преговори между България и Югославия, успяват да се изселят в България и да продължат своя житейски път тук“, каза доц. Кайчев.
Какво се случва с македонските българи във Войводина?
Доц. Наум Кайчев разясни, че в резултат на политиката на македонизация на македонизма, който е доктрина, която господства в Титова Югославия - депортираното население във Войводина придобива друг тип съзнание и бива означавано като македонско.
„Така или иначе след 40-те години се създава една македонска общност в Сърбия и в частност във Войводина, тъй като режимът на Титова Югославия провъзгласява македонския за един от шестте народи, които създават федерацията. Поради това те се ползват от доста големи права в рамките на Титова Югославия“, обясни доц. Кайчев.
Историкът уточни, че шестте югославски народа са част от идеологията на Югославия: три са традиционни - словенския, хърватския и сръбския, докато обособяването на черногорски и македонски етнос е нещо по-ново. Той изброи и провъзгласяването на мюсюлманите, като обясни, че става въпрос за хървато-сръбско говорещите мюсюлмани в Босна и Херцеговина, които днес се обозначават с името бошняци.
Според него по-голямата част от депортираните македонски българи, имат спомен за насилствения начин, по който са се заселили, но по думите му с течение на времето на десетилетията е възможно да са настъпили различни изменения, адаптация в условията на живот в самата Войводина. „Ако през 40-те години има ясни доказателства, че те там не са се чувствали добре, те са били дискриминирани, през 50-те години е възможно да има известна промяна", смята доц. Кайчев.
Той разказа, че самата общност сега е няколко хиляди души и до голяма степен е асимилирана, в смисъл, че домашният език е сръбският и много слабо се готови на македонските диалекти.
Македонската общност във Войводина – инструмент в ръцете на „Сръбски свят“
Доц. Кайчев е на мнение, че държавната политика на Сърбия и днешна Репубилка Северна Македония цели обвързването на двете страни в общата визия на „Сръбски свят“.
„В случая македонската общност във Войводина се явява един инструмент, който се използва за реализирането на този тип политики. То беше много ясно демонстрирано преди два месеца, когато имаше едно честване на подобен тип събитие в присъствието на премиера Мицкоски, в присъствието на сръбския премиер в Нови Сад. Очевидно става въпрос за държавна политика на сегашните ръководства на Сърбия и Северна Македония с цел да се инструментализира историята, която всъщност е доста по-различна от това, което в момента се поднася като тълкуване и като модификация на тази насилствена депортация“, смята доц. Кайчев.
Според него, от гледна точка на Сърбия, в която югославските политики на Тито са подложени на силна критика, има на практика една реинкарнация (бел. ред повторно въплъщение) на някои положения на Титовия югославизъм и неговото използване за целите на днешната сръбска външна политика. ОЩЕ: Мицкоски повиши сръбски агент в правителството си: Нов успех за "Сръбски свят", а ЕС все по-далеч
