Неотдавнашният филм „Великата амбиция“ (2024) за живота на италианския комунистически лидер Енрико Берлингуер отново изведе на преден план дискусиите за тайните операции на службите от Източния блок по време на Студената война. В случая с Берлингуер, подозренията за опит за покушение от български и съветски служби остават предмет на исторически спор. Има обаче и случаи, в които съответните дискусии се основават не само на предположения или по-късни свидетелства, но и на архивни доказателства, пише гръцкото издание Kathimerini, претопляйки архиви за Студената война.
През 1968 г., година след преврата от 21 април - българските тайни служби предлагат на съветското КГБ план за убийството на бившия гръцки президент Константинос Караманлис с книга с капан. Планът никога не е осъществен.
Планът предвиждал изпращане на пощенски пакет от Великобритания, който да съдържа книга, снабдена с взривно устройство. Изборът на книгата и страната на изпращане не е бил случаен. Според документа това би намалило подозренията и би увеличило шансовете пакетът да бъде отворен без проверка. В крайна сметка КГБ напълно отхвърли българските предложения. ОЩЕ: За кои чужди национални герои се смята, че са с български корени?
Документите
Самото съществуване на този план е записано в разсекретени български архиви и хвърля светлина както върху методите на службите на Варшавския договор, така и върху значението, което те са отдавали на гръцкия политик.
Информацията идва от документи на Държавна сигурност (ДС), публикувани през последните години от Комитета по архивите, официалният орган, създаден през 2006 г. за събиране, съхранение и публикуване на архивите на ДС. От 2009 г. насам Комитетът е публикувал десетки томове разсекретени документи, включително материали, свързани с операции по „активни мерки“ по време на Студената война. ОЩЕ: Как се появиха "Студената война" и "Желязната завеса"
В 7-страничния документ от 12 март 1968 г. с гриф „Строго секретно за специални цели“ българската Държавна сигурност предлага на КГБ операции „активни мерки“, насочени към дестабилизиране на политическата обстановка в Гърция, както и на отношенията между Гърция и Турция, Гърция и САЩ, Турция и САЩ, и Турция и Западна Германия.
Предложението за опит за покушение срещу Караманлис също е част от този контекст.
Документите може да видите ТУК.
Поглед назад: Политиката на Гърция срещу българите
Припомняме, че след Междусъюзническата война през 20 век Гърция нарича местното българско население в Егейска Македония славянофони. Чрез него гръцките власти избягват етническото название „българи“, представяйки тези хора просто като „гърци, говорещи славянски диалект“.
Небезизвестен и така наречения концлагер срещу българи на остров Трикери през 1913 г., когато са избити хиляди души.
Там са заточени над 7 000 души, сред които български свещеници, учители, книжовни дейци и много други представители на интелигенцията, както и пленени войници от българския гарнизон в Солун. ОЩЕ: Документален филм разказва за първия концлагер в Европа
