Гърция също почна да отлага отказа от въглища

Лигнитните въглища са необходими за стабилността на електрическата система на страната, както и двата петролни блока на Крит, които ще работят до 2024 г., когато ще заработи голямата електрическа връзка с Атика.

Германия затваря половината си ядрени мощности във възможно най-лошия момент

Германия се готви да затвори близо половината от капацитета на ядрената си енергетика преди края на тази година, увеличавайки натиска в...

Прочети повече

Това става ясно от публикуваното вчера решение на Министерството на околната среда и енергетиката, което, приемайки съответно искане, удължава работното време на 7 лигнитни централи и петролните блокове на ВЕЦ "Atherinolakko" в Крит, което по същество замразява програмата за отделяне от въглищата.

Това е косвено признание за неподготвеността на страната за изкореняването на лигнитните въглища от електроенергийния микс до 2023 г., което беше подчертано и от сегашната енергийна криза, която направи въглищата и петрола по-евтини суровини от газа. Всъщност, според някои източници, опитът от енергийната криза задължава Министерството на околната среда и енергетиката да погледне по-реалистично на стратегията за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Националния план за енергетика и климат (ЕСЕК). Настоящата енергийна криза показа не само за Гърция, но и за Европа като цяло, че планирането на енергийния преход не е взело сериозно параметъра за цената и сигурността на доставките.

Удължаването на работните часове в дерогация на европейска директива за околната среда по отношение на емисиите на замърсители, както лигнитни въглища, така и нефт, се счита за необходимо за стабилността на електрическата система на страната, особено в периоди на екстремни метеорологични условия, дължащи се на климатичните промени.