"Държава, която избягва изпълнението на множество присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, има най-малко основание да коментира човешките права в Северна Македония. Нещо повече, не съществува никакво съдебно решение срещу държавата, което да посочва, че ние, като правителство, нарушаваме или по какъвто и да е начин увреждаме човешките права на нашите граждани". Това заяви в събота, 14 ноември 2026 г. македонският премиер Християн Мицкоски. Поводът за думите му е заявката на българския премиер Румен Радве, че възнамерява да разговаря с генералния секретар на Съвета на Европа относно отношението към българите в Северна Македония, предаде македонската медия "Фокус".
Срещу България няма присъди в Страсбург
На първо място срещу България няма "присъди" от страна на Европейския съд по правата на човека, а решения. ЕСПЧ не издава присъди, тъй като не е наказателен съд и не съди държавите за престъпления.
Най-голямата лъжа на Мицкоски: Че срещу Скопие няма нищо в ЕСПЧ
В събота, както вече стана ясно - Християн Мицкоски е заявявил, че няма нито едно съдебно решение срещу държавата му за нарушаване на човешките права.
Неведнъж обаче пред международната общност той е казвал, че срещу Северна Македония няма нито едно неизпълнено решение на Съда по правата на човека.
С други думи има противоречие: веднъж Мицкоски казва, че няма, а втори път, че няма неизпълнено. Кое е вярното? Няма никакви или има, но са изпълнени?
Оказва се, че нито едното е вярното, нито другото.
През 2024 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава изпълнението на 40 решения на Европейския съд по правата на човека в Северна Македония, съобщи през 2025 г. БГНЕС.
През 2025 г. съдокладчиците Iибел Арслан (Швейцария, SOC) и Джоузеф О'Райли (Ирландия, ЕНП/CD) от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа следиха отблизо събитията в Северна Македония и докладваха на комисията на нейните заседания през юни и октомври. По време на посещението си съдокладчиците призоваха всички политически партии да намерят компромис за прилагане на „френското предложение“ чрез включване на позоваване на българското етническо малцинство в Конституцията, което е условие за напредък в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз, става ясно от доклад за напредъка на процедурата за мониторинг на ПАСЕ (януари – декември 2025 г.).
Това към ноември 2026 г. не е направено, няма и стъпки в тази посока.
Най-вероятно обаче Мицкоски се позовава на резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да приключи постмониторинга на Република Северна Македония през януари тази година.
Въпреки приключването на мониторинга - Асамблеята ще продължи да следи развитието в страната по отношение на плуралистичната демокрация, върховенството на закона и правата на човека в рамките на своите периодични прегледи.
В същата резолюция обаче изрично се посочва, че Асамблеята отбелязва, че над 30 решения на Европейския съд по правата на човека, засягащи Северна Македония все още не са изпълнени и призовава властите да ги изпълнят, изцяло и своевременно.
Какво може би притеснява Мицкоски?
Припомняме, че в началото на септември заместник-председателят на парламенарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева е обърна към комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О'Флахърти с призив за разследване на хуманитарния случай на Ива Михайлова - момичето, на което 10 месеца властите в Република Северна Македония не разрешаваха да се лекува в България. ОЩЕ: Призив за разследване: Сачева сезира Съвета на Европа за Ива Михайлова
Пак през септември президентът Илияна Йотова запозна генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе със случая на Ива Михайлова.
В началото на ноември народният представител и член на българската делегация вПарламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Стефан Арсов изпрати писмо до комисаря по правата на човека на Съвета на Европа д-р Майкъл О’Флаерти във връзка с оправдаването на Борче Ангелов и Илия Спасески по делото за нападението над Християн Пендиков в Охрид.
За капак - преди дни премиерът Румен Радев заяви, че ще има среща с генералния секретар на Съвета на Европа, за да обсъди с него задълбочаващите се проблеми на българите от Северна Македония.
