Проект за луксозен хотелски комплекс за половин милиард долара, историческа сграда, разрушена от бомбардировките на НАТО, съмнения за фалшифицирани документи, протести и сблъсък между сръбската власт и съдебната система. Имотната сделка в западната ни съседка, свързана с Джаред Къшнър – зетя на американския президент Доналд Тръмп, се превърна в един от най-спорните политически и обществени казуси в страната. В крайна сметка компанията му се оттегли от проекта, а Белград пристъпи към формалното прекратяване на споразумението.
Какъв беше проектът на Къшнър в Белград?
В центъра на историята е комплексът на бившия Генерален щаб на югославската армия в центъра на Белград. Сградите са проектирани от известния югославски архитект Никола Добрович и са тежко повредени при въздушните удари на НАТО през 1999 г. по време на войната в Косово.
Още: Ректорът на Белградския университет: Сигурен съм, че ме подслушват
Освен историческата си стойност, комплексът има и символично значение за част от сръбското общество заради връзката с бомбардировките. Именно този терен попада в полезрението на инвестиционната компания Affinity Partners, основана от Джаред Къшнър.
Планът предвиждаше мащабен проект на стойност около 500 млн. долара, включващ луксозен хотел, жилищни и търговски площи, както и мемориален елемент, посветен на жертвите на бомбардировките на НАТО.
Сделката между Сърбия и компанията на Къшнър
През ноември 2025 г. The Guardian съобщава за публикувано от сръбското независимо списание Radar инвестиционно споразумение от февруари 2024 г. Според документа компанията Atlantic Incubation Partners (пряко свързана с Affinity Partners), свързана с Къшнър, е трябвало да притежава 77,5% от съвместното дружество, докато за сръбската държава е предвидено да държи останалите 22,5%.
Споразумението предвиждало и 99-годишен безвъзмезден наем на земята, с възможност впоследствие правото на ползване да бъде преобразувано в пълна собственост.
Според публикувания договор сръбската държава поемала ангажимент да премахне статута на културно наследство на комплекса и да осигури разрушаването на съществуващите сгради по начин, удовлетворяващ американската компания.
Имало и конкретен срок – до май 2026 г. теренът трябвало да бъде подготвен за строителство. При неизпълнение на това условие американската компания можела по своя преценка да прекрати договора и да поиска значителна сума като компенсация за прекратяването.
The Guardian отбелязваше, че сръбското правителство не е оспорило автентичността на публикуваните документи.
Още: След масовите арести: Вучич получи призовка по дело за пране на пари

Снимка: Getty Images
Защо сделката предизвика толкова силно обществено недоволство?
Споразумението предизвика истинска буря в сръбското общество, като причините са няколко. На първо място, става въпрос за сграда със значима архитектурна и историческа стойност. Комплексът е единствената творба на архитекта Никола Добрович в Белград и е имал защитен статут на културно наследство.
Второ, мястото носи силен политически и емоционален заряд. То е сред сградите, поразени от бомбардировките на НАТО през 1999 г., които остават болезнен спомен в сръбското общество. За част от гражданите превръщането на комплекса в луксозен хотелски и търговски проект е посегателство върху историческата памет.
На трето място, сериозни въпроси възникват около начина, по който е премахната защитата на сградите и как е осигурено придвижването на инвестиционния проект. През ноември 2025 г. протестиращи организират жива верига около комплекса и очертават червена линия около него в опит да спрат реализацията на проекта.
BBC съобщава, че опозиционни политици и архитектурни експерти също критикуват решението. Сред обвиненията е, че правителството жертва историческото наследство на страната, за да подобри отношенията си с Доналд Тръмп.
Как се намеси сръбската власт и защо беше приет специален закон?
Казусът се превръща в политически проблем за правителството на Александър Вучич, което обаче вече загуби парламентарните избори и страната ще има нов кабинет.
През ноември 2025 г. сръбският парламент прие специален закон, който обявява проекта за обект от значение за Сърбия и позволява ускоряването на процедурите по неговата реализация. Законодателната промяна даваше възможност на правителството да заобиколи регулаторни ограничения, които до онзи момент бяха блокирали проекта. Тези ограничения са свързани с разследване дали документите, използвани за премахването на защитения статут на комплекса, са били фалшифицирани.
Решението на парламента предизвика допълнително недоволство, тъй като идваше на фона на продължаващите студентски протести срещу корупцията и управлението на Вучич.
Още: Вучич: Няма условия за президентски избори в Сърбия
Президентът тогава защити проекта с аргумента, че той може да помогне за преодоляването на наследството от 1999 г. и за подобряване на отношенията със САЩ.
Скандалът стигна до съдебната система
Един от най-сериозните аспекти на казуса е разследването около документите, с които е премахнат защитеният статут на сградите. В центъра на проверката попада процедурата по промяна на културния статут на комплекса и предполагаемото фалшифициране на официални документи.
Според European Western Balkans министърът на културата Никола Селакович е заподозрян в злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на официален документ, в опит да се осигури възможност за разрушаването на комплекса.
На 15 декември 2025 г. прокуратурата за организираната престъпност в Сърбия внася обвинителен акт срещу Селакович и други длъжностни лица във връзка с незаконностите при премахването на статута на културно наследство. Според информация на Радио "Свободна Европа" обвиненията засягат и други представители на институциите, а случаят е свързан с предполагаемо незаконно премахване на защитата на сградите.

Снимка: president.gov.ua
Важно е да се отбележи, че става въпрос за обвинения и съдебно производство, а не за установена с влязла в сила присъда вина. Засегнатите лица отричат да са извършили нарушения.
Сделката не беше просто инвестиционен проект в недвижими имоти. Тя се развиваше в контекста на стремежа на Александър Вучич да поддържа близки отношения с администрацията на Доналд Тръмп. Ускоряването на проекта дойде в момент, когато Белград се опитваше да подобри позициите си пред Вашингтон, включително на фона на американските санкции срещу сръбската петролна компания НИК, в която мажоритарен дял имат руските „Газпром“ и „Газпром нефт“.
От своя страна, Вучич защитава проекта именно с аргумента, че той може да помогне за подобряването на отношенията със САЩ. Така инвестицията на Къшнър се оказва преплетена с по-широките геополитически интереси на страната.
Още: Сръбската "КТБ": Само за няколко дни може да си вземете парите, но има условие
Компанията на Къшнър се оттегли, Белград официално прекратява сделката
На 15 декември 2025 г. Affinity Partners обаче обявява, че се оттегля от проекта в Белград. В позицията на компанията се посочва, че значимите проекти трябва да обединяват, а не да разделят хората, и че решението е взето от уважение към гражданите на Сърбия и град Белград. Говорител на компанията заявяваше, че тя се оттегля от кандидатурата си и се отдръпва от проекта на този етап.
Това решение дойде на фона на силното обществено недоволство и наказателното разследване около документите за премахването на защитения статут на комплекса. Според Радио "Свободна Европа" прокуратурата е внесла обвинителния акт срещу сръбския министър на културата Никола Селакович в същия ден, в който компанията обявява оттеглянето си.
Александър Вучич реагира остро на случилото се, като заяви, че лично ще подаде наказателни жалби срещу участниците в тази "кампания за унищожаване" на инвестицията и "икономически саботаж" на Сърбия.
На 15 ноември 2026 г. стана ясно, че сръбското правителство е предприело стъпки за официално прекратяване на споразумението с компанията на Къшнър. Министърът на строителството Александра Софрониевич съобщава, че правителството е приело заключение за прекратяване на договора още през август 2026 г.
Проектът на споразумение за прекратяване предвижда двете страни да се откажат от всички възможни взаимни претенции.
Министерството на строителството е потвърдило пред сръбската обществена телевизия РТС, че процедурата по формализиране на прекратяването продължава.
Случаят с проекта на Джаред Къшнър в Белград се превърна в много повече от спор за бъдещето на един имот. Той постави на дневен ред въпроси за опазването на културното наследство, прозрачността на държавните инвестиционни договори, независимостта на институциите и отношенията между политическата власт и съдебната система. Казусът показа и колко чувствителна може да бъде границата между големите международни инвестиции и обществения интерес, особено когато става въпрос за исторически обекти със силно символично значение.