Необходими са повече активни действия от страна на всички български институции за отстояването на единната национална позиция за европейското членство на Република Северна Македония. Около тази теза се обединиха президентът Илияна Йотова и български представители в Европейския парламент, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Повод за срещата на „Дондуков“ 2 беше подготовката и предстоящото през юни в Европейския парламент гласуване на годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя й към Европейския съюз.
Припомняме, че в проектодоклада на Вайц до момента има над 100 български поправки, което предизвика недоволство в македонските медии. В проекта се отбелязва липсата на реформи на Скопие и неизпълнението по вписване на българите в македонската конституция, поради което докладчикът беше наречен от официоза на властта "Нова Македония" - "Томас без компас". ОЩЕ: "Томас без компас?": В Северна Македония се отрекоха от Вайц
Българските евродепутати са единни
Българските евродепутати многократно благодариха на държавния глава за срещата и ангажираността й с темата. Представителите в ЕП са единни и работят в координация по въпроса, не чувстват необходимата подкрепа на държавата в отстояването на българската национална позиция, отчитат и пасивността от страна на някои институции.
Участниците в срещата бяха категорични, че България със самочувствието на пълноправен член на Европейския съюз трябва да отстоява своята силна позиция и да настоява за изпълнението от страна на Скопие на френското предложение от 2022 г., което стана и общоевропейска позиция за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. За да започне преговори, РСМ трябва да изпълни ангажиментите си, като впише българите в своята Конституция.
България и Северна Македония нямат двустранен проблем, западната ни съседка трябва да покрие европейските критерии за членство, основен от които е защитата на човешките права, подчертаха президентът Йотова и българските представители в ЕП.
Опитите на Скопие за предоговаряне
В разговора бяха обсъдени опитите на Северна Македония да подмени елементи в приетата преговорна рамка, които противоречат на европейския консенсус от 2022 г. Дискутирана беше и опасността от промяна на начина на гласуване при приемането на нова държава в Европейския съюз с квалифицирано, а не с пълно мнозинство.
Идея на Йотова за българския език
Обсъдена беше и необходимостта от разкриването на лекторати по български език в чуждестранни университети. А Български национален културен институт по идеята на Илияна Йотова би се превърнал в мощен инструмент на културната дипломация. ОЩЕ: България и Северна Македония през 2025: Докладът "Вайц" и пак нищо за македонските българи
