Черно тото и мръсна чалгаризация: Българският футбол гледа дъното отдолу

Посредствеността е превзела българския футбол. Тя е пуснала своите корени изкусно във всеки един сегмент на този спорт у нас и е успяла да заличи каквито и да е прояви на професионализъм. Футболът е мащабна система, чието ръководене изисква широки познания по темата и екип от специалисти. Фактите говорят, че Българският футболен съюз (БФС) има сериозен дефицит на изброените характеристики. Той е жертва на чалгаризацията, а на пиедестал в него са издигнати корупцията и шуробаджанащината.

„Ние не сме виновни“ – мантрата на БФС

Многоуважаемият президент на родната централа Борислав Михайлов несъмнено е един от най-великите вратари, подвизавали се по-нашите терени. За жалост, неговото управление ще се запомни със срамните резултати на националния отбор, тоталният колапс на детско-юношеските школи и съмненията за черно тото. Това не са лични оценки, а реални събития. Тимове от ранга на Люксембург и Гибралтар се оказаха непреодолими за нас. Грузия и Литва са висока топка и ни бият с разлика, а хегемони като Англия „пълнят кошарата“ на националния страж поне с 6 гола. В последните години рядко явление са българите в първенствата от топ 5 на Европа. Притеснителни са разкритията на Bird.bg, сайт за разследваща журналистика, по адрес на Михайлов. Твърди се, че бившият играч на Левски е празнувал настъпването на 2011 г. в компанията на известен бос на черно тото.

НО всичко това няма значение според президента на БФС. Той постави отлична оценка за работата си относно прозрачността на централата и борбата с корупцията във футбола. За цялостната си дейност в последните 16 години легендарният вратар си даде петица по шестобалната система. Ами да! В този живот Боби носи отговорност единствено за спасените дузпи срещу Мексико на Световното в САЩ през 1994 г. За нищо друго! Неговите задължения са свързани с посещения на „конгресчета“ на ФИФА и УЕФА, демонстриране на завидни танцови умения, поддържащи духа на нацията, и някоя друга закачка с журналистка за „поредния квалификационен цикъл“ (само ако е решил да се появи пред репортерите, защото понякога се налага да се изниже с джип през пистата).

Има си обяснение и за нашумелите проблеми. За липсата на стадиони – виновна е държавата, не дава пари. Няма реализирали се таланти – школите не работят правилно, ние им осигуряваме всичко. Националният отбор не се е класирал на голям форум от две десетилетия – играчите толкова си могат. От Съюза са абсолютно невинни – безспорен факт. Те нямат нищо общо с гореспоменатите събития. Все пак БФС е равносилен на туристическа агенция. Трябва само да осигурява транспорта, хотела и изхранването на футболистите. Кому са му притрябвали ефективни стратегии за развитие и подобни сложни процеси?

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. За тази чалгаризация говорим, за тези посредствени „лидери“ става въпрос. Явно членовете на Изпълнителния комитет на централата са длъжни единствено да се грижат за своята гордост - базата в Бояна, която да е хубава, чистичка, прегледна и при възможност там да се разхождат красиви дългокраки служителки. Ако е така, нека ги оставим в столичния квартал. Да си направим ново БФС с нови хора, които да работят, защото федерацията трябва да ръководи комплексната система, наречена футбол.

Днес футболът е бизнес

Той, в съвременната си форма, е и бизнес. Отминаха времената, в които дадено ведомство даваше пари за усвояване. Тогава може би начинът на разпределяне на финансите не е бил от съществено значение, тъй като хазната със сигурност ще се пълни всяка година. Е, този архаичен модел приключи. Днес инвестициите, с цел печалба, са необходимост. При тяхната липса хората ще спрат да се асоциират със семейство Флинстоун и настоящият отлив от стадионите ще се увеличи. Та, кой иска да ходи на остарели съоръжения с падащи мазилки, когато в съседните страни втородивизионни тимове строят бази за 35 милиона долара?

За да се привлекат финансови благодетели, са нужни срещи на маса, но не на шведска с мръсна чалга за фон. Ръководството на Футболния съюз, в лицето на Борислав Михайлов, трябваше да е изградило пътека до най-високите етажи в държавата с готови планове, стратегии и усърдно да работи в колаборация с клубовете, без значение кого подкрепят на „демократичните“ конгреси на БФС, защото тази игра е за всички и е социален феномен. Може би тогава щяхме да имаме стадион красавец като този в Будапеща. Може би тогава щяха да се създадат условия за реално работещи школи, инфраструктура за развитие на млади таланти и победоносен манталитет на националния ни отбор. Нашите ръководители обаче строго следват старомодните си идеи, забавящи процеса на иновация в така или иначе изостаналия български футбол. Защо? Отговорът е прост: Страхът от провал в новостите изключва поемане на риск и експериментиране. А да не би тези рискове да застрашават зависимостите и обещанията към определени хора?

ОЩЕ: Г-н Кръстаич, всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'риал

Националният отбор е жертва на системата

Нека се върнем на спортно-техническата част. Ще кажете: „Нашите момчета толкова си могат.“ Да, те са по-ниска класа и да, работим с топката може би най-бавно в цяла Европа – логични следствия от пагубното (не)ръководене на футболния процес в България. Истината е, че тези млади момчета, иначе много симпатични на външен вид, са жертви на системата, която си измива ръцете с тях. Превъзходно оправдание – всички ни бият, ама ние сме неопитен отбор. Никой не пуска в огъня напълно неузрял състав просто ей така, а като част от дългосрочен план, за чието съществуване имам леки съмнения. Вижте Хърватия, която все гоним във всички аспекти. Има причина „шахматистите“ да продължават да използват Лука Модрич на 37 години, тъй като той носи увереност и дава насока на хората около него. Ама къде съм тръгнал да сравнявам огромна 4-милионна държава с джудже като нас…

Мечтая си един ден хората в БФС да осъзнаят, че усмирените „лъвове“ са техен продукт, резултатът от работата им. И тъй като футболът е система, налични са логични взаимовръзки. Слаб национален отбор – слаби детско-юношески школи. Таланти има, но налична ли е среда за тяхното развитие? Дава ли се шанс за дебют в мъжките тимове? Фактът, че все повече момчета, които са избрани за младежките гарнитури на България, имат клубен отбор в чужбина, говори достатъчно. Дотам я докарахме, че единственото спасение за ентусиазираните деца е извън страната.

ОЩЕ: Капитанът на България U17 премина в италиански клуб (СНИМКА)

Имах удоволствието да наблюдавам Неджиб Хаджъ и Джанер Садетинов във всеки един етап от тяхното развитие. Знам, тези имена едва ли ви говорят нещо. Те имат няколко прилики помежду си - родени в малкото китно градче Айтос, стигнали до националната селекция до 17 години и развиващи се в чужбина. Неджиб напусна България на крехка възраст и след няколко престоя в различни малки немски отбори подписа договор с елитния Шалке 04. Джанер стана капитан на юношеския състав на шампиона в местното първенство Лудогорец, но реши да се развива в Италия. Само два от многото примери, доказващи че федерацията принуждава децата, без известни родители, да преследват мечтите си в чужбина.

Черното тото като символ на посредственост

Посредствените „лидери“ водят до пагубни явления. Потвърждение за думите ми са разкритията на Bird.bg по адрес на Борислав Михайлов. Президентът на БФС е празнувал в Сингапур настъпването на 2011 г. в компанията на боса на черното тото Дан Тан. Две седмици по-късно Михайлов е подписал договор с фирма, контролирана от Дан Тан, за мача България – Естония /2:2/. Срещата беше разследвана и анулирана. Тогава ФИФА стигна до извода, че в скандала няма замесени официални лица от федерациите на двете държави, а те са били подведени от престъпна група. Документираната близост на легендарния страж с боса на черно тото връща лентата към различна интерпретация на събитията.

Слава Богу доказателства все още няма. Самото замесването на БФС в подобен скандал е срам и позор, напълно достатъчен за подаването на оставка. Ръководителите на централата демонстрират завидна упоритост и не пускат кокала, въпреки че трезвеният поглед над случилото се показва, че са нужни нова хора.

Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров ли са спасението за българския футбол? Няма да разберем, докато не им се даде възможност за изява. Едно е сигурно – Промяната е неизбежна! Необходим е нов поглед, модерна методология и ефективна стратегия за развитие, за да закърпим рушащата се от всякъде футболна пирамида. Могат ли тримата изброени да ги донесат, само времето ще покаже.

„Посредствеността трябва да бъде издирвана, разобличавана и по възможност избягвана в бъдеще“

Тъжна е ситуацията в българския футбол. Като човек, който иска да работи в тази сфера, чувствах огорчение, което, за съжаление, постепенно взе да се превръща в лека апатия. Искаше ми се да запомня „този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов“ със спасените дузпи от САЩ 94. Той бледнее в миналото, а аз и моите връстници няма да забравим президента на БФС Борислав Михайлов, на когото фактите му отреждат челната позиция в класацията за най-слаби ръководители на родната централа. Неговото дело е перфектен образец какво се случва, когато по високите етажи на властта се намират неподготвени „лидери“.

Представяте ли си свят, пълен с „бобимихайловци“? (Поднасям искрените си извинения към „онзи фантастичен, онзи невероятен Боби Михайлов“ от САЩ 94 за нарицателното). В тази въображаема реалност на пиедестал ще бъдат издигнати корупцията и шуробаджанащината. Различен е утопичният свят в "Прекрасния нов свят" на Олдъс Хъксли, но ще си позволя да завърша с цитат от предговора към книгата, който обобщава вдъхновението ми за написания материал: „Посредствеността трябва да бъде издирвана, разобличавана и по възможност избягвана в бъдеще.“

П.С. От дъното на душата си се надявам да бъркам за абсолютно всичко написано

Автор: Джем Юмеров