"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Този текст трябваше да бъде посветен на Вечното дерби между ЦСКА и Левски. На неговите футболни достойнства. Вместо това, се налага да говоря за футболното хулиганство - онова, за което съм писал многократно след такива дербита. Болна тема, която сега ме засяга и лично. Никога не съм вярвал, че ще ми се наложи да пиша такъв коментар. И още по-малко - за колега и приятел, когото познавам от години. Но този път не трябва да се мълчи. Защото агресията няма място на стадионите, особено когато пък посегателството е срещу журналисти.
На 13 април 2026 година, на Националния стадион "Васил Левски", спортният журналист на bTV Калоян Кюркчиев стана обект на агресия от страна на фенове на ЦСКА. Докато си прокарва път през феновете в Сектор А, за да стигне до медийната ложа, на пътя му застават няколко привърженици на ЦСКА, които отказват да го пуснат. Следват поредица от обиди, заплахи, блъскания и удари. Калоян се разминава с няколко натъртвания по крака от ритници.
Накрая той е принуден от феновете да се върне назад и да влезе през ВИП ложата - едва ли не скрит от враждебните фенове. Излишно е да се коментира абсурдната организация, която предвижда акредитираните журналисти да стигат до медийната ложа през домакинските привърженици. Това може да се види само в България, но пък за сметка на това - на почти всеки стадион у нас. Въпросът е как стигнахме до там да считаме за нормално фенове да ритат журналисти?
Калоян ми разказа лично за ситуацията още вътре на стадиона, докато се играе дербито, притеснявайки се да излезе на трибуните. Човекът, който трябва да отрази най-големия футболен мач у нас за една от трите национални телевизии, не може да си свърши качествено работата, защото е бил ритан и заплашван от фенове. Той остана афектиран от случилото се до края на дербито, което бе под номер 50 за него на стадиона в ролята му на спортен журналист.
Ето и какво разказа Калоян в подкаста на bTV "Спортен нюзрум": "В ситуация съм, в която ако застанеш и кажеш какво се е случило, не е... не си пребит, не си в "Пирогов". И слава богу. Но не мисля, че по някакъв начин съм го заслужил с отношението си към ЦСКА като колос, като клуб, който, каквото и да си говорим, е име в българския футбол. Никога не съм имал проблеми с фенове на Левски и ЦСКА. За мен беше още по-необяснимо това, което се случи."
"Какъв път минават журналистите, за да се качат до своите банки - влизаш от блок 26 на Сектор А, от най-долния ред до най-горния ред през всички фенове на домакина, в случая ЦСКА. Така се случва, че свикваме, дори леко апатично приемаме освирквания, подхвърляния, псувни, на личностна основа, на външен вид. Или се правим, че не ни пука, а то няма как да не ни пука, или се правим, че нищо не се е случило. Да кажем, че с това сме свикнали. Но когато се опитвам да се кача до мястото, където е медийната ложа, бях спрян, за да ми кажат, че няма да се кача."
"Поставям една разграничителна линия: това не са всички фенове на ЦСКА, това не е агитката на ЦСКА, това не е ЦСКА, който аз бих казал, че оценявам като един от двата най-големи клуба в България. Бяхме спрени, бях бутнат, след което пристигнаха още 2-3. Освен опити за удари и удар в рамото, бях 3-4 пъти ритнат в крака. Нямах друг вариант, освен да се обърна, по най-унизителния начин за мен, за цялото ми семейство, за всички хора, които ме познават, за целия пример, който се опитвам да давам отвъд спортната журналистика и нещата, с които лично се занимавам."
По-фрапиращи са реакциите в социалните мрежи след разказа на Калоян. В коментарите фенове масово застават на страната на агресорите и продължават да го обиждат. Даже някои пишат - малко му е, трябваше още да го бият! И това идва от фенове и на ЦСКА, и на Левски. Ако въобще могат да се нарекат фенове. През 2026 година насилието у нас не просто се случва, но и се оправдава и дори се подклажда. Това е по-страшно и от самия инцидент.
Пишат, че Калоян се оплаквал за няколко драскотини по краката. Да, Калоян за щастие не стигна до "Пирогов". Откога обаче това е критерий за нормалност? Или липсата на счупени кости означава, че няма проблем? По стар български обичай, чакаме първо да се случи нещо крайно, и тогава да вземем мерки. Забравя се и това, че една такава агресия накърнява достойнството на един човек, който като всички други има семейство, приятели, познати.
И понеже нямам намерение да цитирам грозните коментари по адрес на Калоян, само искам да отбележа няколко факта за него. Калоян Кюркчиев е професионалист до мозъка на костите си в буквалния смисъл. Това е човек, който през целия си съзнателен живот никога и на никого не е разкривал на кой отбор симпатизира. Защото такива са разбиранията му - че ако искаш да си истински спортен журналист, трябва да оставиш на заден план личните си пристрастия.
Извън професията, Калоян се занимава с изключителни каузи, за които само можем да му свалим шапка. На 28 години е свършил повече добри дела от всички побойници по стадионите взети заедно, които избиват комплекси и си мислят, че в това се изразява фенството. В родния му Троян знаят най-добре - човек, който оставя сърцето си, за да помага за различни инициативи, включително и за създаването и развитието на волейболния клуб "Троян Волей". Ей така, защото обича спорта, обича си града, обича България.
Калоян е от малкото хора, които наистина горят в професията. Ако има спортен журналист, който да се придържа безусловно към всички професионални и етични норми, това е той. И когато се подиграваме, обиждаме, псуваме, блъскаме и ритаме такъв човек, губи цялото общество. Губим всички ние, защото търпението на Калоян и на всички в неговата ситуация не е безгранично. И ако не се грижим сами за най-добрите ни професионалисти, те рано или късно сами ще си тръгнат.
Истински вярвам, че от ЦСКА и органите на реда ще положат всички усилия да намерят агресорите. Защото всичко друго би било легитимиране на подобни посегателства срещу журналисти.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": Добре, че са италианците, за да се успокоим за българския футбол
