„Сините“ на 109: Пише се Левски, чете се любов

Обикновено на своя рожден ден човек си прави равносметка за изминалата година. Може би днес и ръководството на Левски ще трябва да направи своята равносметка за случилото се на „Герена“ през последните 12 месеца. Защото те бяха турболентни. Направо завихрящи и оставящи те без дъх. През последната година „сините“ преминаха през низ от възходи и падения, от радостни моменти и разочарования, от усмивки и сълзи.

Триумфът за Купата и възходът на „сините“

Преди точно 12 месеца Левски спечели така чакания трофей. „Сините“ взеха Купата на България след категорична победа над ЦСКА, който в този мач изглеждаше като събран от улицата отбор, а не като професионален клуб. Това обаче е друга тема. Левски доминираше в срещата и логично взе Купата. Това бе първи трофей за тима от 13 години. Най-хубавото за левскарите бе, че любимият им отбор спечели Купата с любимия им тандем начело – Наско Сираков-Станимир Стоилов.

След този триумф феновете на „сините“, а и не само, бяха наясно, че Левски се завръща на отреденото му място – сред топ отборите у нас. Еуфорията на „Герена“ бе огромна, привържениците бяха плътно зад тима и ръководството, събираха пари всякакви каузи и цели, очакваше се и сделка за смяна на собствеността. Все положителни новини за гранда, който в последните години бе сразен, но вече надигаше глава.

Разривът върнал Левски години назад

И точно когато Левски трябваше да си стъпи на краката, нещо се счупи. Счупи се непоправимо и нанесе щети на клуба, които дълго време няма как да бъдат поправени. Сделката за продажбата на „сините“ се провали, въпреки че откъде ли не чувахме: „Всеки момент ще стане“, „Феновете ще получат подарък за Коледа“ и какво ли още не. Дали заради този провал или заради нещо друго, но в Левски настана време разделно.

Ръководството на клуба се разцепи. Стигна се до там, че да се оформят два, а може би и повече, лагера. Единият подкрепя Сираков, а другият Стоилов, третият пък не знае за кого е. Малко след Общото събрание на клуба през април пък Мъри си събра багажа. На изпроводяк обяви, че не е съгласен с начина на управление, че клубът е заложник на корпоративни интереси и още и още.

Влиянието на Мъри Стоилов

В крайна сметка Левски се върна в познатия стар коловоз – коловозът на посредствеността. Защото „сините“ загубиха най-големия си коз. Каквото и да си говорим, Мъри Стоилов бе причината всеки мач на „Герена“ трибуните да са пълни, да влизат пари в касата, да има успехи на футболния терен.

Сега нещата изглеждат по различен начин. Футболистите на Левски са разпиляни, сякаш не играят с удоволствието, с което го правиха при Стоилов. Затова и шефовете на клуба в лицето на мажоритарния собственик Наско Сираков започнаха да търсят всякакви варианти за ново спасение на „сините“.

Истината е, че за момента Сираков няма много верни ходове. Той трябва да намери начин да си върне доверието на феновете, тъй като след напускането на Мъри доста олекна пред привържениците и това се вижда във всички кампании, които клубът стартира след тръгването на Стоилов.

Равносметката

Затова и на днешния ден – рожденият ден на Левски, Наско Сираков и останалите в ръководството на клуба трябва да се смирят и да си направят равносметка за последните 12 месеца. Защото за изминалата една година, че и по-малко, всичко градено с толкова много усилия се срина. Сега трябва да се гради наново. Сираков най-вероятно има идея как да се случи това. Времето ще покаже.

Лошите новини от последните месеци обаче не трябва да сломяват левскарската общност. Защото Левски ще пребъде. Благодарение на феновете си, ще го направи. Привържениците вече показаха на какво са способни, за да спасят любимия си клуб. Затова и не трябва да се предават сега, а да продължат да преследват любовта си. Пише се Левски, чете се любов.

Честит празник, левскари!

Автор: Бойко Димитров