Излиза единствената автобиография на Мохамед Али

Един единствен път в живота си Мохамед Али решава да разкаже своята история в книга и това става в най-трудния период от живота му – докато е отстранен от бокса през 1967-1970 г., заради отказа си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, променил шампионата в тежка категория завинаги, изградил и популяризирал го, отказва да престъпи повелите на своята религия, и заради това е наказан да не практива единственото, което обича. Предлагали са много пари на Мохамед Али, за да напише книга и да разкаже своята история. Феновете му чакат дълго, за да прочетат неговата гледна точка и през ‘75-а това се случва – излиза единствената официална автобиография на Али, роден с името Касиус Клей. „Аз съм най-великият“, в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от нобеловия лауерат Тони Морисън, излиза сега, четири години след смъртта на боксьора, за първи път на български език от издателство „Кръг“. Преводът е на Светлана Комогорова – Комата, писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е автор на послеслова. Родното издание е едновременно литературно и спортно събитие. То изобразява и чества онзи Мохамед Али, който си спечели име и слава като най-добрия в бокса, но и като борец за равни права, пацифист, а донякъде и като поет.

Как да бъдем щастливи според Аристотел

Днес щастието е най-котираната валута. Всички искат да са щастливи. Но какво е щастието? Искаме го за постоянно, но го определяме винаг...

Прочети повече

Никой друг боксьор в света не е бил толкова известен като Мохамед Али и то не заради своя стил на ринга, бързина и рефлекси. „В една професия, известна главно с жестокост и кръв, един човек може да притежава благородство и достойнство. Боксьорът се бие „за своя живот и живота на своите семейства, на тези, които обича и които ги обичат“, споделя в книгата си спортистът, някога известен като Голямата уста.

Без да се спира за дълго върху детските и юношеските си години, Али разказва за най-великите моменти в своята кариерара. Той разкрива цялата прословута и дълго време неизяснена история с неговия олимийски златен медал от 1960-а – първия му голям успех като професионалист, който той захвърля в река Охайо, след като отказват да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.

Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове – първата среща за сетовната титла в тежка категория през 1964 г. срещу Сони Листън илипървото пришествие, както го нарича самият той. Един мач, предшестван от скандална кампания, в която двамата боксьор, стигат до крайности. Един от куриозите, за който българските фенове вече могат да прочетат, е автобусът „Големия червен“. Мохамед го купува и го откарва при най-добрия художник на табели – баща си, за да го боядиса в оранжево, зелено, червено, жълто и синьо, но предимно в червено. От едната страна е изписано: „Най-колоритният боксьор на света – Касиус Клей, а от другата: Сони Листън е велик, но в осми рунд ще падне в миг!“. Али пътува с автобуса навсякъде и дори отива на мача с него. Докато мерят теглото им преди мача, Али ще произнесе култовата си реплика: „Летя като пеперуда, жиля аз като пчела!“, а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква: „Аз съм кралят на света!“.

Не е пропуснат и един от най-големите съперници в кариерата на Мохамед – световният шампион Джо Фрейзър. Първата среща между тях е наречена„Мача на века“ и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али описва подробно съсипващата загуба, която изпраща Джо в болницата за близо седем седмици, въпреки че е победител. „Аз съм най-великият“ приключва с последната трета среща между двамата „динозаври“ в Манила през 1975 г., когато Али побеждава с технически нокаут. Победителят диктува от Филипините по телефона последната глава от единствената си книга.

Хиляди се събраха за последния път на боксовата легенда Мохамед Али (СНИМКИ)

Хиляди хора се събраха по улиците на град Луисвил, щата Кентъки, за да изпратят в последния му път боксовата легенда Мохамед Али. Хора...

Прочети повече

И пред камери, и в своята атобиография, Али е казвал много пъти, че боксът е само средство, което го е извело на сцената. Че ако не беше станал спортист, вероятно щеше да е умрял в Луисвил на някоя барикада за граждански права. И това го извисява още повече като шампион и като човек от онзи вид, който рядко се среща в света на спорта.