"Нектар на Боговете" от Гуен Уоткинс

Борейки се да преодолее смъртта на съпруга си и бизнес партньор, Сара Бенет тъкмо започва да стабилизира несигурното финансово състояние на своята компания за внос на вино, опитвайки се същевременно да внесе ред и в личния си живот. Изведнъж младата бизнес дама се озовава въвлечена в горчива битка с управителя на „Блустоун“ – семейна винарна с потекло, сега собственост на най-големия и мощен винен конгломерат в Австралия. В същото време е изправена пред почти сигурен фалит след рязък спад в продажбите, резултат от серия ужасяващи оценки от най-известния в света винен критик – оценки, чиито корени повече от сигурно се дължат на лична вендета срещу нея. Завръщайки се в Австралия, Сара се натъква на мистериозен документ, който може да изложи австралийската винена индустрия за милиарди долари на риск. Когато е нападната от размахващ нож убиец и хората около нея започват да умират, вместо да се бори за бизнеса си, Сара се озовава в битка за живота си. Една безмилостна игра на котка и мишка с привкус на гореща романтика в опияняваща смесица от аромат на вино и изкусно напрежение.

Гуен Уоткинс е работила във винената индустрия повече от двайсет години, често пътувайки по работа до Австралия, Нова Зеландия и Чили. Сега живее в Южна Флорида със съпруга си, като в момента работи върху следващите две части на мистерията около своята героиня Сара Бенет.

"35 кила надежда" - поетична притча за началото

Отново Анна Гавалда с непосредствената история на борещия се с училището Грегоар Дюбоск –„35 кила надежда“. Миризм...

Прочети повече

„Сара сви лакът и го заби в ребрата на мъжа, после с глава го удари в носа. Чу се стон от болка. Ножът раздра кожата на гърлото ѝ. Тя усети как кръвта шурва по врата ѝ.

– Бърни! Помощ! – изпищя Сара толкова силно, че сигурно събуди всички на етажа.

Всички обнаждеждени влюбени

Белинда, току-що навършила петдесет, замечтано разсъждава колко по-добра в секса е сега, отколкото когато е била млада и разкошна. Дока...

Прочети повече

“Господи, ами ако Макдърмът не е в стаята? Тогава с мен е свършено.”

Изпищя, щом мъжът я стисна през кръста, вдигна я и я блъсна в стената и от главата ѝ шурна кръв. После я блъсна на пода и седна върху гърба ѝ. Виковете ѝ ставаха все по-силни. Замахваше с ръце да го удари. Той наръга едната с нож. Ритна го с токчето. Той стисна кичур коса и изтегли главата ѝ назад, оголвайки врата. Тя усети студената стомана на гърлото си. Тогава разбра, че е мъртва…“