Спомени, приятели и фенове разплакаха Иво Иванов на представянето на книгата му

Иво Иванов: Разказът е киносалонът на твоето въображение, аз само късам билетите

Интервю на Тодор Станчев с Иво Иванов, автор на  книгата „Кривата на щастието”,предоставено от издателство Вакон. &nb...

Прочети повече

Малко след 18,30 изпълнилата цялата книжарница опашка се разтвори, за да направи път на обичания писател. Изведнъж бурни аплодисменти бомбардираха изкачването му по стълбата и не стихнаха минути наред. Иво беше искрено смаян и смазан от вулканичната емоция на такова признание. Сякаш искаше да се скрие от прожектора на стотиците очи, разлети по трите етажа на книжарницата, шапката замаскира лицето, а ръцете попиха сълзите.

Камен Алипиев-Кедъра, близък приятел още от детството на Иво Иванов, се предаде пред непосилната задача да говори в заряда на такава емоция с космични размери. Публиката беше иззела функциите му. След подобно посрещане всички думи са излишни, има жестове, които са много по-красноречиви. Журналистът предложи така да се приключи с представянето, едва ли има нещо, което може да надхвърли спонтанната и искрена реакция на читателите.

73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало

В „Кривата на щастието” издателство „Вакон“ е събрало едни от най-добрите текстове на популярния журналист Иво ...

Прочети повече

Алипиев се впусна в спомени за лудориите, които са вършили с Иво. А авторът на "Кривата на щастието" призна, че историите в главата му не спират да се вихрят и набъбват мълниеносно. Бащата на писателя – проф. Светослав Иванов, също се изправи пред публиката и още веднъж накара сина си да потъне зад удобното укритие на козирката си. Думите му накараха публиката да избликне в дълги аплодисменти: "Иво се мисли за обикновен човек, всички тук го мислим за талантлив, а той си е гениален". Иванов-старши издаде голямата тайна за смисъла на живота: след като станал професор, разбрал, че не титлата осмисля съществуването: "най-големият кеф е да ме представят като бащата на Иво Иванов".

Малко след това над триста души отново се подредиха в послушен строй за автограф от автора. Иванов явно не е толкова добре с математиката, колкото със словото, защото беше предположил, че подписването на книгите ще отнеме час и половина, а верните му фенове послушно го дочакаха до 22 часа. Писателят не можеше просто да се разпише и да повика следващия. Не, всеки разговаря с него и получи лично послание в книгата си, и във втората, и в третата, която носеше. Иво се извиняваше, пропит от неудобство, за чакането, но недоволни нямаше. Защото какъвто е писателят, такива са и читателите, те се оглеждат в неговите истории и ги отразяват като огледало.