Парите по плана "Юнкер" - с 500 млрд. евро повече, българският бизнес без нито един мащабен проект

Новите проекти трябва да насърчават създаването на работни места, особено за младите хора. Те трябва да са полезни и за растежа на съответната икономика, като могат да са в сферите на енергетиката, околната среда, климата, здравеопазването и т.н. Това е шанс и за страната ни, която до момента е "усвоявала" единствено заеми.

На специална конференция КРИБ ще обяснява възможностите по плана "Юнкер"

Днес, 16 януари, в "София Хотел Балкан" ще се проведе конференция на тема „Планът Юнкер - възможности и резултати“ и подтем...

Прочети повече

"Вече бяха мобилизирани 250 млрд. евро, а 40 000 малки и средни предприятия получиха подкрепа", каза докладчикът от комисията по бюджетите Жозе Мануел Фернандеш (ЕНП). Той подчерта, че "нищо не става автоматично". "За да получи определен проект допълнителна подкрепа, трябва да видим реални резултати", заяви той. Българският евродепутат Ева Паунова пък коментира, че дори скептиците са наясно, че планът "Юнкер" работи. "Например, за година и половина българските проекти са спечелили 360 милиона евро съфинансиране от ЕФСИ. С допълнителните частни инвестиции общата им стойност ще стигне 1.5 милиарда евро, което е 3% от БВП за 2017 г.", заяви тя.

Всъщност до момента България няма искане за нито един мащабен проект по плана. Интересът е бил само за евтини фирмени кредити за около 1.4 млрд. лв. Сега увеличаването на "бюджета" на плана ще даде допълнителен шанс на българския бизнес да кандидатства за финансиране. А успешни примери има - гръцка фирма получи около 30 млн. евро за иновация, свързана с месопроизводството, при която замествала животинската мазнина в продуктите със зехтин. Френска община пък взе 100 млн. евро за саниране на жилища, а Великобритания получи "да" за проект на стойност близо 500 млн. евро, за да монтира "умни" уреди за отчет на тока, водата и газа за бита, пише Сега.

Обобщението до момента показва, че над 90% от парите по плана "Юнкер" за инфраструктурни проекти са били усвоени от богатите държави от Западна Европа. Останалите - от Централна и Източна Европа, които имат най-голяма нужда от подобен род инвестиции, са успели да привлекат само 8% от ресурса. Основната част от парите е била насочена към енергийни проекти. На този сектор се пада почти половината (46%) от финансирането от плана.