Джералдин Чаплин пред Actualno.com: Мразя войната и границите! А имах прекрасен живот

Най-новият филм с участието на Джералдин - "Лука" на режисьора Джесика Удуърт, закри официалната програма на 27-ия международен София Филм Фест снощи (25.03), а на церемонията по награждаването преди прожекцията актрисата получи Наградата на София, която Столична община връчва за изключителен принос в киното.

Джералдин Чаплин има над 150 роли, сред които в "Доктор Живаго" (1956), "Ментовка с лед" (1967), "Кацнал на едно дърво" (1971), "Ана и вълците" (1973), "Елиса, живот мой" (1977), "Да отгледаш гарвани" (1976), "Говори с нея" (2002) и много други.

Тя е балерина, актриса, посланик на киното по целия свят. Но всъщност... и тя, като всички нас, се страхува от войната и от смъртта. Успяхме да си "откраднем" няколко минути насаме с Джералдин Чаплин между всички нейни срещи, официални събития и въпреки някои нейни здравословни проблеми. Ето какво си казахме:

Джералдин Чаплин с баща си Чарли Чаплин на 70-ия му рожден ден през 1959 г., сн. Getty Images

Във филма "Лука" играете сред доста млади актьори. Изпитвахте ли някакви трудности да направите връзката с тях по време на снимките?

Не, аз нямах проблем. Всъщност ние бяхме доста добра група, а това е най-важното нещо. Просто бяхме един много добър отбор. Джесика и Виржини (Джесика Удуърт – режисьор, Виржини Сурдей – оператор, бел.ред.) много спомогнаха да се почувстваме едно цяло.

Всъщност, актьорите във филма сте от много различни държави – Нидерландия, Белгия, Армения, България, Япония...

Нямахме абсолютно никакви проблеми, защото бяхме много сплотени.

Когато хората чуят името Джералдин Чаплин, те си представят някаква недостъпна, мистична жена – дъщерята на Чарли Чаплин. Представят си ви като дама с тежък характер. А всъщност май не сте такава? Каква е истинската Джералдин Чаплин, когато камерата не работи?

Наистина съм много мистична! (смее се) Не знам, мисля, че съм такава, каквато вие ме виждате. Със сигурност знам, че когато излизам от образ, аз тотално се оттърсвам от него. Не взимам нищо от персонажите, които играя. Или поне се старая да не взимам. Съпругът ми обаче казва друго – ти си лоша стара ку*ка, защото такъв образ играеш.

Във ваши стари интервюта много често ви питат какво ви е дал вашият велик баща Чарли Чаплин. И вие винаги говорите за дисциплината.

Да, дисциплината, но като пример. Той в никакъв случай не ни е проповядвал какво и как да правим. Не сме чували "Сега трябва да правиш това, а сега – онова". Той ни показваше какво представлява един дисциплиниран човек чрез самия себе си.

Вероятно и чрез дисциплината е успял да стане онзи велик Чарли Чаплин, когото целият свят познава.

Точно така.

Ами вашата майка? Тя какво ви даде?

Тя беше... имах истински романс със своята майка. Тя беше най-романтичният човек в живота ми. Много, много я обичах. Беше фантастична майка. Всъщност, и двамата бяха наистина добри родители.

Опитвате ли се да предадете онова, което сте научили от своите родители, на вашите деца?

Да. Опитвам се и мисля, че успявам да имам същите романтични отношения с моята дъщеря. И със сина ми. Но всичко отново опира до примера. И до добрия, и до лошия пример.

Вие сте добрият пример за младите актьори, които тепърва прохождат в тази изключително сложна професия. Какъв съвет бихте им дали?

Цялата ми надежда е в младите. Има едно нещо, което не харесвам в живота им и това са социалните мрежи. Те може да им навредят. Социалните мрежи не са част от моя живот. Смятам, че те повече вредят, отколкото правят нещо добро. Със сигурност и млади, и стари обаче трябва да се грижим за планетата си. Мисля, че имаме хубава планета, макар че не се справяме много добре с опазването ѝ. От години знаем, че вредим сериозно на планетата си, но не правим нищо по въпроса. Знаете ли, че следващата конференция за климатичните промени на Обединените нации ще се състои в Дубай и ще бъде оглавявана от човека, който управлява най-голямата петролна компания? Това е ужасна ирония.

Всъщност доста неща се случват в последните години в ОАЕ и Дубай – спортни събития, важни срещи на високо ниво, туризъм. На пресконференцията вчера казахте, че "всичко, което прави пари, е успешно". Дубай прави пари.

Да! Дубай прави пари, разбира се. Но мисля, че за нашата планета е прекалено късно. Кой знае...

Е, тази година от София Филм Фест направиха малки, но важни крачки към реализиране на "зелената идея".

Да, тази сутрин (25.03, бел.ред.) аз самата засадих дръвче. Беше много забавно, надявам се дръвчето да расте. Закачих български символ (мартеница, бел.ред.) за щъркелите. Казаха ми, че първо трябва да видя щъркел и после да закачам, но си казах "Е, какво пък, може обратното също да свърши работа."

Всички виждаме каква е ситуацията със света в момента и войната, която Русия води с Украйна. Казвали сте, че не обичате границите...

Мразя границите! Мразя знамената! Мразя всичко това, защото е само повод за войни. "Ти си навлязъл в територията ми, затова сега ще те убия!" - не, мразя всичко това. Мразя войната. Мразя смъртта. Особено сега – аз вече съм стара и ще умра... не скоро, надявам се. Но нещата не се подобряват и мисълта, че последните ми години са такива... Имах прекрасен живот. В последните 70 години не сме виждали такава война и изведнъж... пускаме телевизора и виждаме само убийства, убийства, граници, знамена.

Смятате ли, че хората на изкуството могат да направят нещо по въпроса? Може би от тях трябва да дойдат определени послания?

Можем да опитаме. Моят баща се опита: каза "Не пипайте Хитлер!" и направи един от най-смешните и докосващи филми в света - "Великият диктатор". Така че трябва да продължаваме да се опитваме. В тази връзка "Лука" е хубав филм, защото не знаеш кога се развива действието – в миналото ли, в настоящето ли... Но става дума за военните мъже и врага. Този враг! Може би няма враг? Може би той не съществува?

Автор: Неда Ковачева