Филмът "Един работен ден" на Атанас Бончев поставя въпроса "В какъв свят живеем?"

По време на българския филмов фестивал "Златна роза" зрителите имаха възможност да се потопят в магията на късометражното кино с някои страхотни заглавия като "Тихо в снега", "Покрив" и "Закон за резонанса", но най-хубавото бе оставено за края в лицето на филма "Един работен ден". 

Филмът проследява историята на младо момиче, току-що завършило журналистика, което в първия си работен ден се сблъсква с неработещата съдебна система. Паралелно с това възрастна жена, която се бори с бюрокрацията, неволно попада в капана на медиите и става част от новината. Две съдби в една комично-тъжна история за решенията в живота, които предопределят пътя ни. Репортерска кариера или любов към ближния?! Новината е, че няма новина!

ОЩЕ: "Опенхаймер" e най-печелившият биографичен филм в историята на киното

Автор на сценария е и операторът на филма Христо Бозаджиев.

"Нашият оператор е написал текста преди години, провокиран от "Един снимачен ден" - текстът на Валери Петров, и чисто като идея го е харесал това нещо, навремето като студент. Това, което се разказва в нашия филм, е едно към едно с история, която се е случила навремето, когато той в студентските си години е ходил да отразява някакви неща, да се учи да снима. Тоест всичко, което се вижда във филма, са истински истории”, споделя Атанас Бочев - Наката.

Чрез вълнуваща история, заснета в компактна форма, зрителите са канени да размислят върху есенцията на съвременното общество.

Подчертавайки важността на баланса между професионалните ангажименти и емоционалната свързаност с другите, филмът предизвиква зрителите да разгледат своите приоритети и да открият смисъл в хармонията между тези две сфери на живота. Без да навлиза в изводи, късометражният филм предоставя мощен катализатор за размисъл и инспирация, оставяйки пространство за индивидуални и тълкувателни изводи.