Пустинята Сахара, която сега е най-горещото място на Земята, някога е изглеждала много различно. Геоложки доказателства, открити в пещери в южно Мароко, показват, че преди хиляди години регионът е получавал значително повече валежи, според Daily Galaxy.
Научни доказателства за различния климат в Сахара преди 8 000 години
Учените са направили откритието за това, докато са изучавали сталагмити - минерални образувания, които растат нагоре от пода на пещери, когато вода се просмуква през слоеве скали отгоре и капе надолу. Отбелязва се, че сталагмитите действат като естествени климатични архиви, тъй като се образуват само когато дъждовната вода се просмуква през почвата и навлиза в пещерите. С течение на времето минералните отлагания се натрупват слой след слой, запазвайки химическата информация за водата, от която са се образували.
Учени откриха неизвестна досега форма на древен живот в пустинята
Според проучване, публикувано в научното списание Earth and Planetary Science Letters, учените са събрали малки фрагменти от сталагмити, някои от които тежат само около 0,25 грама, от пещери южно от Атласките планини. Чрез измерване на нивата на изотопите на уран и торий в тези проби, те са успели да определят кога са започнали тези образувания и кога е спрял растежът им.
„Резултатите показват, че сталагмитите са се образували между приблизително 8700 и 4300 години. Това предполага, че валежите в региона са били значително по-чести през този период“, се казва в статията.
Зелената Сахара е оформила ранните човешки общества
По-влажният климат е имал преки последици за хората, живеещи в този регион. Проучването е установило, че археологически доказателства регистрират значително увеличение на броя на неолитните селища южно от Атласките планини през периода, когато валежите са се увеличили.
Тези общности са разчитали в голяма степен на скотовъдството, изискващо достъп до вода и растителност. По-високите количества валежи биха могли да поддържат пасищата и да позволят на скотовъдните общества да се разширят в райони, които сега са сухи пустини.
Откриха мистериозни тъмни плата в Сахара
Както отбеляза съавторът на изследването д-р Джулия Барот, връзката между климатичните данни и човешката история стана очевидна по време на изследването.
„Беше очарователно да открия и изследвам пещери в южно Мароко по време на теренната ми работа през 2010 г. и беше удовлетворяващо, че нашите измервания и интерпретации съвпадаха толкова добре с археологическите и екологични данни от целия регион“, обяснява тя.
За да определят източника на древните седименти, учените са изследвали и изотопния състав на кислорода в сталагмитните слоеве. Това е помогнало да се идентифицират атмосферните процеси, които са донесли влага в региона.
Според проучването, дъждовете вероятно са причинени от така наречените тропически низходящи течения - големи облачни системи, които могат да пренасят влага от тропически към субтропически региони.
Изследователите отбелязват, че това е първото доказателство за влиянието на подобни атмосферни процеси върху валежите в северозападната част на Сахара.
Сам Холоууд, който също е работил по проучването, подчертава, че дори малки находища в пещерите могат да разкрият мащабни промени в околната среда.
„Увлекателно е да видим колко много можем да научим от малки парчета варовикови отлагания, които се образуват под земята“, каза той, добавяйки, че изследователите продължават да работят, за да оценят по-точно колко валежи са се увеличили през този древен влажен период.
Зловещ звук в пустинята Намиб: Учени разкриха мистерията на неуловимо същество, крещящо в тъмното
