Всички компании за оползотворяване на отпадъци трябва да работим на равни начала

„Еко Партнърс България“ е организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Това са така познатите на хората цветни контейнери в градовете. По това можете да ни познаете. Основната ни дейност е свързана с организиране и обслужване на системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки и рециклиране на материалите.

С тези контейнери научиха ли се хората, че е важно да се рециклира? Непрекъснато слушаме в Европа колко е важно. Ходим, пътуваме на Запад. Виждаме, че хората се стараят да пазят околната среда. В България това случва ли се?

Това е всъщност основната част от нашата работа. Целта ни е непрекъснато да повишаваме екологичното съзнание на хората, да развенчаване насадени с години митове по отношение на разделното събиране, защото продължава да има голямо недоверие. Разяснителните кампании и тези за популяризиране на разделното събиране са сред основните ни дейности, като се стараем да използваме модерни, интерактивни методи, но залагаме много и на личния контакт, най-вече с децата. В тези дейности инвестираме много финанси, време и усилия.

Извън това обаче, в последните години ние работим целенасочено за инвестиции, които са свързани с конкретни модели и технологични решения, целящи да подобрят разделното събиране. Тоест да търсим алтернативи на така познатите ни цветни контейнери. Защото, като споменахте Европа, всички знаем, че само с цветни контейнери няма как да се случи оползотворяването на отпадъците.

В последните години влагаме доста ресурс в разработване на различни решения, свързани със събиране на отпадъци при източника, т. е. това е възможност да се събира разделно отпадъкът още при неговото образуване при по-големи генератори (извън домакинствата). Най-голямата ни инвестиция в тази връзка е разработената собствена патентована машина, която предоставяме безплатно на заведенията. Машините на този етап са предназначени само за стъклени опаковки, като разбира се, този проект смятаме да се развива във времето и с други материали. В машината се изхвърлят директно стъклените бутилки. Те се натрошават, събират се от нашите екипи. Това улеснява самите обекти, улеснява и нас в процесите на рециклиране. Осигуряваме цялата логистика, събираме отпадъците и транспортираме до рециклиращото предприятие.

Работим и създаваме различни собствени софтуерни решения – за индивидуално отчитане на количествата предадени отпадъци, платформа за подпомагане и планиране при цялостното управление на отпадъците в общините, собствено интерактивно приложение, което освен множество полезни функции, предоставя и важна информация за правилното събиране и рециклиране на материалите. Това са само част от проектите ни, които са вече внедрени или в процес на пилотно внедряване. Имаме и други идеи, но разработките са все още в начална фаза и скоро се надяваме да имаме възможност да споделим и за тях.

Споменахте за тази машина за натрошаване на стъклени опаковки, всичко ли се поема от вашата компания като част от функцията за рециклиране и опазване на околната среда?

Конкретно този проект се радва на изключително голям интерес, защото вече сме на етап, в който ползите от него се разпространяват директно по метода „от уста на уста“. Заведенията са доволни, защото това им спестява място, спестява им време. В противен случай те събират стъклените бутилки в чували, след това ги носят за изхвърляне навън, не е ясно дали в зеления контейнер или в общия контейнер и т. н.

От друга гледна точка и бизнесите, които доставят алкохол, също са доволни, защото се ограничава нелегалната употреба на напитки и тяхното производство. Причината е, че бутилките се изхвърлят и нищо не може да бъде повторно използвано.

А конкретно на въпроса Ви – да, всичко се поема изцяло от нас. Цялостната услуга (не само самата машина, но и събирането и рециклирането на материалите) е напълно безплатна за ползвателите.

Бихте ли казали какви предизвикателства виждате вие в момента по отношение на вашия бизнес модел?

Предизвикателствата в работата ни са нещо, което е положително и служи само за мотивация. Ние не се страхуваме от тях, напротив – това ни зарежда с ентусиазъм. За съжаление обаче през последните около три години, все още по неясни за нас причини, започнахме да се сблъскваме с изключително сериозен институционален натиск, ако мога да използвам този евфемизъм. Ако приемем този подход на администрацията като „предизвикателство“, то това е единственото изключение и в него няма нищо вдъхновяващо.

Нашата организация изведнъж стана обект на яростни и на всяка цена атаки от страна на експертите в Министерството на околната среда и водите, целящи прекратяване на дейността ни. Нямам обяснение какво е провокирало това отношение. Имам обяснение обаче какво позволява това да се случва. Това е възможно благодарение на изключително тежките, наслагвани назад в годините, проблеми на законодателно ниво. Самият закон е написан по начин, който позволява да бъде използван според конкретната ситуация. Възможностите организация по оползотворяване да бъде бързо и веднага заличена при желание, са заложени в самия закон.

Явно е доста гъвкав законът.

Доста е гъвкав, да. И това, което ние срещаме последните три години, са всякакви „креативни“ приложения на закона, всякакви опити, по всички възможни начини, дейността ни да бъде прекратена и организацията ни да бъде заличена.

Тоест не да бъде дискредитирана, а направо заличена?

Да, направо заличена. През 2021 г. ни сполетя набързо скалъпена проверка. Това се случи буквално два дни след като ни беше връчена заповед за продължаване на разрешителното ни за следващите пет години. В тази проверка, след абсолютно бутафорни действия, ни беше отнето разрешителното за упражняване на дейността. „Проверката“ продължи около седем часа общо в рамките на два поредни дни. През това време проверяващите успяха само да съберат някакви отделни малки части от документацията ни. Цялото време в офиса ни премина в копиране и заверяване на документи от наша страна. Точно 10 минути, след като проверяващите напуснаха офиса ни (предсрочно, впрочем, след разпореждане от неизвестен човек по Вайбър), на вратата ни дойде друг експерт от МОСВ, който ни връчи уведомление за отнемане на разрешителното ни. Разбирате защо наричам проверката „бутафорна“.

Още по-любопитно е, че т. нар. „проверка“ се случи, след като ни беше одобрен от МОСВ поредният ежегоден одитен доклад и беше потвърдено, че сме изпълнили коректно всичките си законови задължения. Впоследствие преминахме успешно и цялата законова процедура за удължаване на разрешителното ни за нови пет години.

Според закона, заповедта, с която ни се отнема разрешителното, влезе в сила веднага след издаването й. За наша радост, съдът се произнесе в наша полза и спря предварителното изпълнение на това решение. Това ни позволява да работим и до днес, тъй като делото ни с МОСВ по същество все още не е приключило.

Междувременно обаче, въпреки висящото дело, министерството продължи да издава заповеди, като например една, с която се опита да ни наложи глоба от 54 млн. лева, с абсолютно същите мотиви като тези в заповедта за отнемане на разрешителното. Тази абсурдна сума е всъщност отново във връзка с поредния законов текст, който е заложен пак с единствената цел да се използва за натиск и заличаване на организации. На всички, в т.ч. на законодателя, е абсолютно ясно, че тази сума е несъбираема, доколкото подобни размери финансови средства не се генерират от нито една организация по оползотворяване. Тази заповед, разбира се, също е обжалвана от нас.

Издават ни се и множество други актове, наказателни постановления и пр. на изцяло измислени основания, които вярвам, че съдът ще отхвърли.

А всички те са в съдебна фаза.

Да, всички те са в съдебна фаза. Но тук има нещо много по-важно, което трябва да стане ясно. А то е, че всеки един от мотивите, послужили за налагането на възможно най-тежките санкции спрямо нас, включително и отнемането на разрешителното ни, са абсолютно приложими към всички организации по оползотворяване. Всеки един от методите на работа, заради който ние сме санкционирани, важи в пълна степен и за останалите. Три години ние сезираме многократно с официални сигнали МОСВ, за да изискваме да бъде извършена идентична проверка за периода на 2020 г. на всички организации, за да се установи, че до момента на издаване на заповедта за отнемане на разрешителното ни, това беше нормален и широко разпространен подход на работа. Сигнализирахме и много други институции, вкл. всички сменили се през тези три години министри на околната среда, прокуратурата, инспекторатите на Министерския съвет и МОСВ, Комисията по околна среда и водите в Народното събрание и много други, настоявайки да получим равно третиране и последователно прилагане на закона. За съжаление навсякъде до момента срещаме неразбиране или неглижиране на проблема.

Извън това, изпращали сме множество сигнали, във връзка с установени от нас други нарушения, които не касаят нашата организация. След като от МОСВ многократно се опитваха да ни убедят в официални писма, че проблем няма (когато не се отнася до Еко Партнърс – проблем никога няма), ние изискахме документи по реда на Закона за достъп до обществена информация, за да докажем твърденията си. След като съдът се произнесе в наша полза и даде ясни указания на МОСВ за предоставяне на информацията, администрацията още два пъти след това отказа да изпълни съдебното решение. Наложи се съдът да се произнесе с три поредни решения по един и същи казус, за да бъде принудено МОСВ да изпълни волята му. След като в крайна сметка получихме документите, установихме безспорно, че нашите твърдения са напълно верни. Познайте дали нещо е последвало от това до момента.

Тук е моментът да заявя ясно, че за всяко едно мое твърдение в това интервю, разполагам с доказателства – официални документи, писма, кореспонденция, сигнали, протоколи и пр. При интерес от страна на медиите, съм готова да предоставя цялата официална документация, която вече е почти два класьора. В момента работим по създаване на специална секция на официалния ни интернет сайт, в която да публикуваме всички документи, с които разполагаме и от които всеки ще може да направи самостоятелна преценка за начина на работа на администрацията.

Предполагам, че твърдите, че начинът на работа, за който сте санкционирани, напълно законосъобразен?

Дали е законосъобразен ще каже съдът, надяваме се скоро. Ние твърдо вярваме, че е такъв, защото мотивите не се позовават на някакъв изричен законов текст или забрана. Те се позовават на изцяло свободно тълкуване на закона от страна на експертите. Но по-притеснителното е, че това тълкуване се появи в един уикенд. От създаването ни през 2016 г. до края на 2021 г. ние сме работили по един и същи начин. От създаването на първите организации през далечната 2003 г. до датата на отнемане на нашето разрешително, всички организации работеха по идентичен начин и отново никога това не е било проблем. Никога преди онзи уикенд, когато някой в МОСВ се събуди със съвършено нова визия за прилагане на закона, този начин на работа не е бил определян като неправилен, още по-малко – като незаконосъобразен. Ежегодните ни доклади бяха одобрявани и всичко беше наред.

Струва ми се важно да спомена, че след като разбрахме как МОСВ прилага текстове в закона, според това как е спал някой през уикенда, започнахме да пишем писма с искане на официални разяснения и указания относно това как следва да се прилага един или друг текст от закона, за да предотвратим евентуални бъдещи санкции. Експертите обаче или изобщо не отговарят на тези наши питания или след няколко настоявания за отговор от наша страна, отговарят отново по начин, който не дава никаква конкретика по нито един от нашите въпроси. Въпреки че законът задължава администрациите да оповестяват публично своята практика при упражняване на оперативната си самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му, те продължават да държат своите виждания в пълна тайна, за да поддържат възможностите си за „гъвкавост“.

Засега можем само да предполагаме защо тези действия бяха приложени само спрямо нас. След като избирателното прилагане на закона към една отделна организация не проработи безпроблемно, както вероятно се очакваше, разбираемо е, че сега министерството отказва да признае, че това, за което ни е санкционирала с най-тежката възможна санкция, важи за всички организации. Защото признаването, че това важи за всички организации, би означавало сриване на цялата система за разделно събиране в България. Защото ако се отнеме лицензът на едната организация и се признае, че всички останали работят по идентичен начин, това би следвало да означава отнемане лиценза на всички организации.

А това би било екологична катастрофа, защото означава България да остане без разделно събиране, както и фирмите да нямат възможност да изпълняват законовите си задължения.

Факт е, че това не помага по никакъв начин за целите ни за опазване на природата и да живеем в един по-чист и спокоен свят.

Точно така. За мен е изключително важно да подчертая, че ние нямаме нито желание, нито интерес от това да сриваме системата за разделно събиране. Пак повтарям: категорично вярваме, че начинът на работа на организациите, за който ние бяхме санкционирани, е напълно законосъобразен. Но от друга страна, ние смятаме, че в XXI век, в една правова държава, законодателството трябва да се прилага равно и еднакво спрямо всички. Това е нашето искане и нашето желание. Нищо повече.

В целия нормален европейски свят всички трябва да имаме равни начала и да се развиваме.

Точно така и смятаме, че единственият нормален подход, ако министерството намира нещо неправилно в начина ни на работа, е да оповести публично новото си тълкуване и да поиска от нас занапред да следваме новия подход. Нали един от основните принципи на всяка правова държава трябва да е предвидимост за бизнеса? Въпреки огромните проблеми, които ни сполетяха, ние не спряхме да инвестираме и да се развиваме непрекъснато, защото вярваме в своята правота и в българския съд, преценявайки и осъзнавайки ясно огромните рискове. Но за да се постигат все по-високите цели на екологичното законодателство, всички, които имат връзка с тези процеси, трябва да работят спокойно и държавата трябва да търси начини, по които да насърчава тяхното развитие.

Правилно ли разбирам, че някой се събудил в някое кресло една сутрин и е решил, че от днес вашия модел за работа не е правилен?

Да, точно така се получи в нашия случай.

Тоест получавате специално отношение от министерството?

Да, въпреки усилията ни три години ние не можем да получим отговор защо сме така специални.

Добре, вие си търсите правата по съдебен ред. И това е най-логичното нещо. Това обаче не застрашава ли вашата работа спрямо потребителите? Аз като потребител мога ли да остана утре без контейнери, където да рециклирам?

Има много голяма възможност това да се случи. Във връзка с безумното законодателство и безумния Закон за управление на отпадъците (извинете ме за грубия израз) в нашата част – визирам частта от закона, която познавам най-добре, а именно – този, свързан с дейността на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, това е съвсем реално. Абсолютно е възможно, защото както споменах, законът предвижда, когато се издаде такъв тип решение за отнемане на разрешителното на някоя организация по оползотворяване, това решение да влиза в сила незабавно. Независимо дали се обжалва или не се обжалва.

Тук ще ми позволите малко отклонение. Важно е да кажа, че този подход е изключение от общия принцип на законите, при които заповедта не влиза в сила, докато не бъде потвърдена окончателно от съда. Това е може би най-сериозната заложена умишлено в законодателството възможност организациите да бъдат прекратени незабавно. Защото при едно дело, което върви няколко години (при нас скоро ще станат три години), след като организацията е загубила всичките си клиенти и системите за разделно събиране в общините са поети от други организации, ясно е, че компанията вече е лишена от възможността да поднови дейността си при положително за нея решение на съда, като междувременно е понесла и огромни и невъзстановими финансови загуби. По този начин, ако съдът прецени да не спре предварителното изпълнение на заповедта, със самото й издаване организацията ще бъде заличена. Сами разбирате, че освен липса на всякаква правна логика, тази възможност противоречи на всички основни принципи на една правова държава.

При по-добро развитие на нещата, в периода от отнемане до издаване на решението на съда за спиране на предварителното изпълнение (ако съдът прецени да спре това предварително изпълнение), организацията отново няма право да упражнява дейността си. Утре може да не сме ние, утре може да е друга организация. Няма гаранция. Това е законово положение, а реално при подобен акт организацията няма право да работи. А нямайки право да работи, това означава фирмата да не може да си обслужва системите, да не може да се събират отпадъците от контейнерите. Така и съответно хората да няма къде да се хвърлят отпадъците и да станат сметища в градовете, което да доведе до екологична катастрофа. Без да преувеличавам тук, защото тези контейнери, ако не се обслужват един месец, си представете какви сметища ще се образуват навсякъде и колко рециклируеми материали ще се озоват на депото.

Тоест в случая чиновниците в дадено министерство, конкретно екоминистерството, са решили, че могат да направят така, че да доведат до екологична катастрофа определени места в България.

Точно така. В края на 2021 г, когато ни беше отнето разрешителното, ние имахме период от около един месец до произнасянето на съда, в който това беше абсолютно реална заплаха. И ние тогава се принудихме да напишем официално писмо на министъра на околната среда и водите, в което да го уведомим, че ние, въпреки че формално нямаме разрешително, доброволно и движейки се по ръба на закона, ще продължим да обслужваме контейнерите ни. Просто не виждахме друго решение. Още повече, че действието се развиваше непосредствено преди коледните и новогодишни празници. Да оставим контейнерите без обслужване точно в този период, изглеждаше абсурдно и не можехме да го позволим.

Тук искаме категорично да заявим, че ако се стигне до окончателно отнемане на нашето разрешително, ние отново ще поискаме от българските, но този път и от европейските институции, да разгледат нашата работа в детайли, както и работата на всички организации по оползотворяване.

Еднаквите правила говорят за точно това, а това ще бъде наистина катастрофално за цялата екологична политика в България.

Да, при правилното и последователно прилагане на закона в тази ситуация, сриването на цялата система е неизбежно.

Ние, вместо да развиваме системата за разделно събиране на отпадъците сме на път да я опорочим. Какво друго може да се направи, за да се нормализират нещата?

За съжаление тези три години съдебни и административни битки ни показаха, че като изключим съда, разбира се, където рано или късно нещата ще се случат, всичките ни опити да провокираме разговор с Министерство на околната среда и водите, да провокираме някаква разумна мисъл относно това, че всъщност всичко, което се случва, не е в полза на никого – нито на нас, нито на министерството, нито на държавата, срещат абсолютен отпор. За съжаление вече конфликтът ни с Министерство на околната среда и водите е сериозно ескалирал. И колкото и да ми е неприятно, в момента с експертите от отговорния отдел в МОСВ ние не можем да водим диалог.

Ако все пак някой се поинтересува от мнението ни, нужна е само управленска воля, за да се направят едни не чак толкова големи промени в Закона за управление на отпадъците, които да затворят вратичките за двузначно тълкуване на текстовете. Трябва да се въведе прозрачност и предвидимост в дейността на МОСВ, да се регламентира законодателно начинът на извършване на проверките, да се премахнат нелогичните текстове, които целят да отнемат правото на съдебна защита на организациите, да се осигури сигурност в дейността. Готови сме и да представим конкретни предложения за промени в закона, както и в подзаконовите нормативни актове, които вярваме, че ще помогнат, за да започне тази система да функционира по ясни правила и да се заложат механизми, които да насърчават инвестициите на организациите. Защото екологичните цели пред държавата ни са огромно предизвикателство и без съвместните усилия на всички страни, няма как да бъде постигнат напредъкът, който се очаква от нас.