Независими инспектори на НАСА са открили критичен недостатък в програмата Artemis: в случай на инцидент по време на бъдещи кацания на Луната, агенцията няма да може да спасява астронавти. Това е според доклад на Службата на генералния инспектор на НАСА, която наблюдава дейността на космическата агенция.
Рисковете за астронавтите при бъдещи мисии до Луната
Според настоящия план, първото американско кацане на Луната по програмата Artemis е планирано за 2028 г. Експертите обаче отбелязват, че на повърхността на Луната няма да има резервен модул за кацане, аварийно убежище или друг транспорт, който би могъл да бъде използван за евакуация на екипажа.
В доклада се отбелязва, че астронавтите ще работят в района на южния полюс на Луната, район с множество кратери, камъни и стръмни склонове, където рискът от аварийно кацане е значително по-висок, отколкото на местата за кацане на Аполо.
Кацането на Луната може да заличи милиарди години история на Слънчевата система
Инспекторите предупреждават, че ако спускаемият модул се преобърне или се повреди, екипажът може да остане без опция да се върне в орбита.
„Ако астронавтите се сблъскат с животозастрашаваща спешна ситуация в космоса или на лунната повърхност, НАСА няма да има начин да спаси екипажа“, се казва в доклада.
В момента НАСА има договори със SpaceX и Blue Origin, които разработват лунни модули. Агенцията обаче не е изисквала от компаниите да създадат резервно превозно средство, което би могло да се използва в случай на спешност.
Канадският космически анализатор Брайън Хърли смята, че проблемът може да бъде решен чрез доставяне на резервен модул за кацане с кислород, вода, храна и системи за животоподдържане на лунната повърхност преди първата пилотирана мисия, пише Forbes.
Според него, цената на подобен проект се оценява на 3-5 милиарда долара, което е сравнително малка сума в сравнение с общия бюджет на програмата Artemis, който вече е надхвърлил 100 милиарда долара.
Службата на главния инспектор припомни също, че след края на програмата „Спейс Совалка“ през 2011 г. НАСА вече не разработва пълноценни системи за спасяване на екипажа за космически мисии.
Експерти предупреждават, че инцидент без път за бягство може не само да струва живота на астронавтите, но и да застраши бъдещето на цялата програма „Артемида“.
Същевременно ръководството на НАСА информира инспекторите, че е съгласно да преразгледа анализа на риска и да го допълни със стратегии за дългосрочно оцеляване на екипажа на лунната повърхност.
Геолог прекара 40 години в изучаване на Луната и обясни как хората ще останат там завинаги
Междувременно учени съобщиха, че изследването на Луната може да има неочаквани последици за науката. Изследователите предупреждават, че изгорелите газове от космически кораби могат да унищожат следи, които биха могли да помогнат за разкриването на мистерията за произхода на живота на Земята.
Газовете, отделяни от космически кораби, могат да се разпространяват по лунната повърхност с неочаквано високи скорости. Това представлява риск от замърсяване на древни лунни слоеве, които потенциално съдържат ключови улики за произхода на живота на нашата планета. По този начин лунните мисии биха могли завинаги да заличат уликите за произхода на живота на Земята.
Експерти са открили, че метанът, отделен по време на изгарянето на горивото на космически кораби, се разпространява по повърхността на Луната почти мигновено. Това представлява риск от замърсяване на региони, където химични съединения от ранната Слънчева система са се запазили в продължение на милиарди години.
„Опитваме се да защитим науката и инвестициите си в космоса“, казва Силвио Синибалди, служител по планетарна защита на ЕКА и старши автор на изследването.
Той добавя, че Луната предлага уникална възможност за изучаване на най-ранните етапи от историята на Слънчевата система, но съществува парадокс, че човешката дейност на Луната би могла да попречи на това.
Освен Луната: Земята има и друг естествен спътник
