Мненията на хората може да се разминават относно това дали Плутон трябва да се счита за планета, или за планета джудже, но определено всички са съгласни, че този свят е странен. Всичко в него е толкова странно – от сърцето му до факта, че понякога е по-близо до Слънцето, отколкото е Нептун, пише IFL Science.
Загадъчният Плутон разкрива нови тайни, готви се мисия и до Уран
Сред странните характеристики на тази далечна планета джудже са и нейните спътници и начина, по който петте луни обикалят около Плутон. По-точно това е начинът, по който те НЕ обикалят около Плутон, защото наистина не го правят. Всички те обикалят около точка извън Плутон и виновник за това е Харон – най-голямата луна на планетата джудже.
Плутон и Харон NASA/JHUAPL/SwRI
Харон има около половината от диаметъра на Плутон и около една осма от неговата маса. Това е толкова много, че барицентърът (общият център) на тази система – точката, около която орбитират обектите в системата – всъщност е на 960 километра от повърхността на Плутон, което е наистина далеч от планетата джудже – около 83 процента от нейния радиус.
Юпитер също технически не обикаля около Слънцето, но като се има предвид неговия размер и разстояние от нашата звезда, той обикаля около точка точно извън повърхността му – около 7 процента от радиуса на Слънцето. Плутон и Харон също са приливно свързани един с друг, което означава, че винаги показват едно и също лице, докато изпълняват този танц.
На срещата на Международния астрономически съюз през 2006 г., когато беше създадена категорията „планета джудже“ и Плутон беше прекласифициран (тогава именно Плутон престава да бъде деветата планета в Слънчевата система и те остават само осем), имаше предложение Плутон и Харон да се наричат двойна планета. В крайна сметка това не се случи, но сега някои хора наричат двойката „двойно джудже“. (ОЩЕ: Защо Плутон вече не е планета?)
Но Плутон има още четири спътника: Стикс, Никта, Цербер и Хидра. И четирите са малки и с неправилна форма. Тяхната орбитална равнина е в съответствие с екватора на Плутон и учените смятат, че те са резултат от сблъсък между Плутон и обект със сравним размер, от който са се образували тези отломки космически скали и лед.
Спътниците на Плутон NASA/JHUAPL/SwRI
Орбитите на тези четири малки свята са много близки до кръгли и Плутон всъщност не е в техния център. Вместо това има барицентър между Плутон и Харон, около който те обикалят. Този сложен и особен танц поражда почти перфектни модели в техните орбити. Периодите на Стикс, Никта, Цербер и Хидра са в модел 3:4:5:6 с този на Харон. Това означава, че за всеки 60 обиколки на Харон, Стикс прави 20, Никта – 15, Цербер – 12, а Хидра прави 10.
Учени обясниха кървавочервения цвят на Харон, спътника на Плутон
Между тези тела има по-особени движения и влияния; този космически балет е цяла постановка сама по себе си и въпреки това е много сполучлива.
