Астрономите твърдят, че мощни ветрове, способни да унищожат цели галактики, биха могли да обяснят защо ранната Вселена е била осеяна с „мъртви“ светове, въпреки че те би трябвало да растат и да процъфтяват, съобщава Futurism.
Ветровете, които могат да унищожават цели галактики
В ново проучване, учените са използвали космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да наблюдават галактика само на един милиард години след формирането на Вселената. Те са открили бавно развиваща се катастрофа: огромен облак студен газ, излизащ от галактиката, лишавайки я от звездообразуващия материал, който някога е захранвал живота ѝ. Според изследователите, тази галактика е била в предсмъртна агония, а смъртта ѝ е била причинена от галактически вятър.
„Ако това бързо изригване продължи, галактиката може да умре за по-малко от 50 милиона години, което обяснява произхода на мистериозните масивни мъртви галактики в ранната Вселена“, казва водещият автор на изследването Ребека Дейвис, астроном в Технологичния университет Суинбърн в Мелбърн.
Прочетете също: Китай изстреля нов спътник в Космоса: Какво е предназначението му
В публикацията се обяснява, че „мъртва“ галактика е тази, която вече не създава нови звезди. Учените са открили цяло „гробище“ от такива галактики, когато Вселената е била още в начален стадий на развитие. За много учени остава загадка как тези обекти биха могли вече да са „мъртви“, ако едва са имали време да се формират. Едно от обясненията е, че тъмната енергия – мистериозното явление, което движи разширяването на Вселената, е била по-силна в ранната Вселена, отколкото е днес.
Досега астрономите вярваха, че само свръхмасивните черни дупки могат да генерират ветрове, достатъчно мощни, за да опустошат най-големите галактики. Но последните наблюдения показват, че може да е в действие по-често срещан механизъм.
Изследователите са наблюдавали галактиката CRISTAL-02, която всъщност е клъстер от няколко галактики в последните етапи на сливане. В ранната Вселена, когато средата е била по-плътна, подобни сблъсъци са се случвали много по-често, отколкото днес. С приближаването на клъстерните галактики една към друга, газовете им се насочват към центровете им, предизвиквайки изблици на звездообразуване.
Когато учените заснели CRISTAL-02, те открили, че звездите се образуват там два пъти по-бързо, отколкото в галактики с подобен размер. Те вярват, че този взрив от звездообразуване се подхранва от интензивен вятър, издухващ газове от самата галактика.
В публикацията се отбелязва, че масивните звезди, родени в тази буря, в която се образуват звезди, бързо изгарят и експлодират в мощни свръхнови, които сами по себе си генерират мощни ветрове. В комбинация с други космически експлозии в галактически мащаб, полученият вятър е способен да срине самата галактика, която го е породила.
Прочетете също: Забравете слънчевата енергия: НАСА ще изгради ядрени реактори на Луната
„Почти половината от ранните масивни галактики взаимодействат с други близки галактики, което предполага, че това не е прищявка, а широко разпространено космическо явление. Ако много ранни галактики се сблъскват и претърпяват бърз растеж, тогава може би не е изненадващо, че виждаме толкова много мъртви галактики в ранната Вселена“, добавя Дейвис.
Междувременно стана ясно, че американски учени, водени от Брайън Уолш от Бостънския университет, са разработили космическа система за защита от слънчеви бури, наречена StormWall. Концепцията включва изстрелване на шест космически апарата в геостационарна орбита. Всеки от тях носи резерви от барий, литий, натрий или калций. След като инструментите засекат опасно слънчево изхвърляне, веществата се разпръскват в космоса, където слънчевата светлина мигновено ги трансформира в облак от заредена плазма.
SpaceX ще тества капсули Starfall, за да създава лекарства в Космоса
