Основното доказателство за съществуването на древни извънземни цивилизации в Млечния път може да не са гигантски звездолети или мегаструктури, а микроскопичен технологичен прах, който се е утаил на Луната. Това е заключението, до което стигна международен екип от учени, ръководен от изследователя от института SETI Луис Пино. Предпечат на тяхното изследване е публикуван в хранилището arXiv.
Следи от изънземни може да се крият на Луната
Астрофизиците предполагат, че всяка напреднала цивилизация неизбежно ще остави следи в космоса поради износване, сблъсъци и унищожаване на своите космически кораби. С течение на времето тези отломки ще се смилат на субмикронен прах и ще се носят между звездните системи.
Такива обекти се наричат „частици на Архипов“ – кръстени на астронома Алексей Архипов, който предложи концепцията за подобно търсене през 90-те години на миналия век. Новото изследване математически доказа за първи път, че такива частици наистина са способни да преживеят дълги междузвездни пътувания.
Компютърни симулации показват, че частици с радиус от около 0,3 микрометра могат да пътуват с газовите потоци на галактиката в продължение на стотици милиони години.
Повечето от тях удрят Луната с колосални скорости, но под въздействието на налягането на слънчевата радиация, малка част от праховите частици се забавят до скорост под 5 км/с, което им позволява да запазят структурата си при контакт със земята.
Луната е идеално хранилище за подобни артефакти, тъй като няма атмосфера, океани или тектоника на плочите, които на Земята отдавна биха заличили древни следи. В продължение на четири милиарда години ударите на микрометеорити са раздвижили само реголита в горния слой, с дебелина около един метър.
За да открият изкуствени зърна, учените предлагат да използват алгоритми за компютърно зрение, сканиращи електронни микроскопи и йонна масспектрометрия. Изследователите ще търсят следи от неестествени сплави, необичайни изотопни съотношения и слоести наноструктури, които не могат да бъдат объркани с обикновени метеорити или отломки от космически кораби.
Съавторът на изследването Иън Крофорд сравнява този процес с търсенето на игла в купа сено, като се има предвид, че програмата Аполо е върнала на Земята само 382 килограма лунен реголит. Въпреки това, дори отрицателен резултат би имал научна стойност: ако тестването на един кубичен метър почва не разкрие изкуствени частици, това би опровергало хипотезата, че космосът е осеян с останки от древни цивилизации.
Прочетете също: Учен за мистериозното си откритие в океанското дъно на Папуа Нова Гвинея: Това най-вероятно е база на извънземни
Междувременно ново изследване на австрийския учен Сергей Ивлиев предлага оригинално решение на парадокса на Ферми, обяснявайки липсата на доказателства за извънземни цивилизации.
Парадоксът на Ферми е парадокс, формулиран от физика Енрико Ферми през 1950 г., който посочва противоречието между високата вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за тях. Уравнението на Дрейк, което оценява броя на извънземните цивилизации, с които бихме могли да осъществим контакт, предполага относително висока вероятност за такава среща въз основа на потенциалния брой планети, подобни на Земята. Логично е тогава да се заключи, че интелигентният живот е възникнал по-рано на планети, по-стари от Земята, и би трябвало вече да се е разпространил във Вселената в достатъчна степен, за да го забележат хората. Въпреки това, не са открити убедителни сигнали от други интелигентни същества, техните космически кораби или други доказателства за тяхното съществуване.
Авторите на друго изследване, публикувано на сървъра за препринти arXiv, смятат, че може би не сме открили интелигентни извънземни в нашата галактика, защото те са изчезнали отдавна. Но останки от тяхната технология все още биха могли да пътуват през космоса и да се озоват на Луната, според изданието ScienceAlert.
