Новината, че освободеният наскоро главен секретар на МВР Мирослав Рашков има пет фиша за превишена скорост, е "показателна не просто за личен пропуск, а за дълбок системен проблем", обявиха от Института за пътна безопасност (ИПБ) в своя позиция. "Тя е симптом на политика, която през последните години превърна контрола по пътищата в индустрия за събиране на глоби вместо в ефективен инструмент за намаляване на жертвите от пътнотранспортни произшествия", смятат от ИПБ.
Фишовете на Мирослав Рашков
Служебният вътрешен министър Емил Дечев установи, че доскорошният секретар на МВР (най-висшата професионална длъжност в министерството) не си е плащал глобите за фишове по Закона за движение по пътищата. След наложена проверка от страна на Дечев и последвал теч на информация обаче Рашков е платил глобите си, разбра се от думите на министъра.
Още: Главният секретар на МВР изненадващо се появи в парламента и заговори за "Петрохан"
В сряда, 25 февруари - деня, в който президентът Илияна Йотова подписа указ за освобождаването му, Рашков бе изслушан в Народното събрание и каза, че не бил платил петте си фиша за нарушения на пътя, защото те не му били връчени към момента на вътрешната проверка в МВР. Но не стана ясно как самият той е разбрал, че има действаща проверка. Емил Дечев твърдеше, че главният секретар получил вътрешна информация само половин час след като той е поискал справката.
От ПП-ДБ напомниха на Рашков, че поне от две години гражданите могат да плащат актовете си независимо дали са им връчени, или не са.
Рашков бе освободен на фона на липсата на адекватни отговори от негова страна за кървавия случай "Петрохан-Околчица". Той обаче директно свърза отстраняването си с натиск около това разследване: "Замитане на следи": Бившият главен секретар на МВР посочи "Петрохан" като причина за уволнението си.
Снимка: БГНЕС
ИПБ: Всеки шофьор е превърнат в "системен нарушител", а ПТП-тата не намаляват
"От 2024 г. Институт за пътна безопасност сигнализира МВР, че свръхфокусът върху наказателната репресия и масовото санкциониране за превишена скорост не водят до устойчиво намаляване на загиналите и ранените по пътищата. Въпреки това през последната година са наложени над 2 милиона глоби. Така на практика почти всеки активен шофьор бива превръщан в „системен нарушител“, без това да води до качествена промяна в поведението и безопасността", посочват от ИПБ в позицията си.
"Фактът, че дори най-висшият професионален ръководител в системата е сред санкционираните, поставя под въпрос ефективността на модела. Когато правилата не се възприемат като справедливи и насочени към реална превенция, а като механизъм за пълнене на бюджетни дефицити, общественото доверие ерозира", смятат от института.
Според тях в редица европейски държави камерите за контрол на скоростта се възприемат като „животоспасители“, защото са част от цялостна политика, основана на превенция, инженерни решения и концепцията „Визия Нула“ – нулева толерантност към жертвите на пътя. У нас обаче те все по-често се възприемат като „касички“, твърдят от ИПБ.
"Очакваме новото ръководство на МВР да промени фокуса – от количеството глоби към качеството на мерките; от репресия към реална превенция; от бюджетна логика към обществена отговорност. Само така може да се постигне устойчива и измерима промяна в пътната безопасност", гласи позицията им.
Още: Вътрешният министър за МВР: Дом за нежни души със скъсани менискуси (ВИДЕО)
