ВКС: Когато пресичате на пешеходна пътека, носите вина, ако ви блъснат

Съдиите прецениха, че пешеходците ностят вина, ако са навлезли "внезапно" на пешеходната пътека, не са прецинили с каква скорост карат автомобилите или не са се съобразили, че шофьорите имат лоша видимост. Пешеходецът е виновен дори когато водачът кара с превишена скорост.

Шофьор блъсна две жени на пешеходна пътека в Шумен

Две жени са пострадали, след като са били блъснати на пешеходна пътека в Шумен. Това съобщиха от полицията в града. 58-годишен водач н...

Прочети повече

До решението на ВСК се стигна, след като точно ВКС намали присъдата на мъжа, сгазил Лора Казанлиева във Варна през 2011 година, с аргумента, че тя е съпричинила катастрофата. Тогава правосъдният министър и главният прокурор поискаха тълкуване на закона.

Макар по делото да има няколко особени мнения, включително и на председателя на ВКС Лозан Панов, все пак надделява мнението, че пешеходецът има вина, нищо че законът го определя като най-уязвимия участник в движението. Върховните съдии приемат, че правото на предимство на пешеходеца е абсолютно, но само ако спазва изискванията на Закона за движение по пътищата към самия него. И цитират две разпоредби, според които пешеходците трябва: "преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги". Във втората са описани забраните, когато става дума за пътища извън населени места: "да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение".

При тълкуването съдиите посочват ролята на авторите на Закона за движение по пътищата. Текстовете са написани така, че правото на пешеходците не може да е безусловно. "Генерално погледнато, позицията на законодателя относно защитата на пешеходците не дава възможност по тълкувателен път да се изведе правото им на преминаване на обозначена пешеходна пътека като безусловно, макар че би било необходимо то да е такова както по обем, така и по съдържание. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на Закона за движение по пътищата", пише в решението.

Съпричиняване има и когато пешеходецът пресече на червен сигнал, пише в решението. По същия начин стои въпросът и ако се пресича не на пешеходна пътека, а в близост до нея. Съдиите приемат, че правото на пешеходеца не е абсолютно, когато пресича на нерегламентирано място.

Председателят на МЕНСА с невероятна статистика - много малко загиват от превишена скорост

Със сигурност по-тежките наказания няма да променят статистиката с жертви и убити на пътя. Това заяви председателят на МЕНСА Христо Рад...

Прочети повече

С решението си ВКС казва, че наказанието на шофьор, убил на пътя, макар и движел се с превишена скорост, трябва да бъде смекчено заради пешеходеца, който не се е огледал или е стъпил внезапно на пътеката. Съдиите приемат, че подобно разбиране е прието още през 1964 г. и няма смисъл то да бъде изоставяно. Във въпросното постановление от миналия век е записано, че: "по транспортните престъпления в някои случаи съдилищата не са оценявали правилно съпричиняването на резултата от пострадалите лица, които грубо са нарушили правилата за движението по улиците и пътищата, и поради това са налагали неоправдано тежки наказания".

Против това тълкуване на закона са трима съдии - председателят Панов, Спас Иванчев и съдия Севдалин Мавров, който участваше в съдебния състав, взел решението по делото за смъртта на Лора. И тогава Мавров бе против тезата за съпричиняване, но решението бе взето с гласовете на другите двама съдии.

"Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко да са в състояние да преценят скоростта им на движение поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др., предвид задължението на водачите на МПС да се движат с разрешена скорост и да намалят на местата от пътното платно, обозначени с пешеходни пътеки", пише Мавров в особеното си мнение.