Учени откриха най-далечния и най-стар блазар, разположен на 8 милиарда светлинни години от Земята. Откритият обект е мощен космически ускорител на частици. В центъра на най-далечния и най-стар блазар се намира свръхмасивна черна дупка, която излъчва струи плазма към нашата планета. Резултатите от изследването са публикувани в списание Astronomy & Astrophysics, пише Space.
Най-отдалеченият ускорител на частици, открит в Космоса
Активните свръхмасивни черни дупки в центровете на големи галактики засмукват огромни количества околен газ и прах. Изключително силната гравитация на черната дупка кара обикалящите около нея газ и прах да светят много ярко. Това създава квазар, чиято светлина може да засенчи всички звезди в галактиката, където се намира. Но черната дупка не засмуква цялата материя: част от нея се насочва към полюсите на черната дупка и излиза в Космоса с почти светлинна скорост под формата на две струи плазма. Ако и двете струи или едната от тях е насочена към Земята, тогава такъв обект се нарича блазар.
Астрономи откриха най-далечния и най-стар блазар, наречен OP 313, разположен на 8 милиарда светлинни години разстояние. Това означава, че светлината от него пътува до Земята в продължение на 8 милиарда години, а астрономите са го виждали такъв, какъвто е бил близо 6 милиарда години след Големия взрив. През този период бързата фаза на формиране на звезди и галактики е отшумяла и е започнал по-спокоен период в историята на Вселената.
Блазарът OP 313 излъчва частици с много висока енергия под формата на гама-лъчи. Именно това лъчение астрономите засекоха и откриха източника му.
По същество, свръхмасивната черна дупка в центъра на блазара действа като най-мощния космически ускорител за частици, особено за електрони, позволявайки им да се движат с почти светлинна скорост и да достигат много високи енергии. Мощният поток от гама-лъчи е генериран от плътен облак от релативистични електрони, движещи се с почти светлинна скорост.
Резултатите биха могли да бъдат важна стъпка напред в разбирането на природата на квазарите, едни от най-високоенергийните явления в Космоса, известни на учените.
Прочетете също: Учен създаде детектор, който може да открива невидими частици, падащи от Космоса
Наскоро станаха ясни резултатите от ново проучване, което слага край на дългогодишен спор за това как са се образували двете подобни скалисти планети - Марс и Земята.
Учени са установили, че въпреки че Земята и Марс са започнали да се формират в една и съща среда, състояща се от газообразен водород и хелий, както и малки прахови частици, последвалият им растеж е поел по съвсем различни пътища. Откритието слага край на дългогодишен спор. Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy, пише Study Finds.
